Два дни в Истанбул
Първата ни спирка по пътя за Кападокия беше Истанбул. Имахме две нощувки (ден и половина), но времето се оказа твърде недостатъчно, за да видим всичко, което бяхме планирали. За разлика от организираните екскурзии, които са по-бързи, нашата цел не е отмятане на посетени обекти, а спокойно разглеждане и хубавите снимки отнемащи доста време.
По пътя към Истанбул, колата си прави шега с нас
Тръгнахме на първи май рано сутринта (4:30 часа) от София за Истанбул. Този път багажът не беше прекалено много, което беше напредък. Валеше лек дъжд. Понеже беше почивен ден, очаквахме движението да е натоварено, затова бяхме на път още по тъмно. Идеята беше да стигнем в Истанбул по обяд, за да можем да се поразходим още първия ден. По едно време на магистралата колата се започна да придърпва и се опита да угасне. Казах си „може би сме до тук“. Веднага си направих сметка, кои от резервациите все още мога да откажа и за кои ще ме таксуват. За щастие, проблемът се оправи от самосебе си и продължихме нормално пътя си.
Капитан Андреево – Капъкуле
Когато наближихме границата, вече се развиделяваше. Това е един от най-натоварените сухопътни гранични пунктове в света. ГКПП е разположен на главния шосеен път и железопътната линия от Западна Европа през Истанбул за Азия. Тук през Античността е преминавал римският път Виа Милитарис. Наближавайки пункта задминаваме няколко километрова опашка от тирове, които търпеливо чакаха да минат граница. Горките хора!

Звъннахме на близките, докато бяхме все още с българския оператор. Времето все още не беше с нас и продължаваше упорито да ръми. Минахме без проблем в Турска територия. Гледката ни беше вече позната и затова не изпитахме особено вълнение, виждайки голямата джамия след границата. На отсрещната лента на магистралата имаше отново километрична опашка от тирове, които чакаха да влязат в България. Прочети целият текст

