До Мала Азия и назад – част първа

Два дни в Истанбул

Първата ни спирка по пътя за Кападокия беше Истанбул. Имахме две нощувки (ден и половина), но времето се оказа твърде недостатъчно, за да видим всичко, което бяхме планирали. За разлика от организираните екскурзии, които са по-бързи, нашата цел не е отмятане на посетени обекти, а спокойно разглеждане и хубавите снимки отнемащи доста време.

По пътя към Истанбул, колата си прави шега с нас

Тръгнахме на първи май рано сутринта (4:30 часа) от София за Истанбул. Този път багажът не беше прекалено много, което беше напредък. Валеше лек дъжд. Понеже беше почивен ден, очаквахме движението да е натоварено, затова бяхме на път още по тъмно. Идеята беше да стигнем в Истанбул по обяд, за да можем да се поразходим още първия ден.  По едно време на магистралата колата се започна да придърпва и се опита да угасне. Казах си „може би сме до тук“. Веднага си направих сметка, кои от резервациите все още мога да откажа и за кои ще ме таксуват. За щастие, проблемът се оправи от самосебе си и продължихме нормално пътя си.

Капитан Андреево – Капъкуле

Когато наближихме границата, вече се развиделяваше. Това е един от най-натоварените сухопътни гранични пунктове в света. ГКПП е разположен на главния шосеен път и железопътната линия от Западна Европа през Истанбул за Азия. Тук през Античността е преминавал римският път Виа Милитарис. Наближавайки пункта задминаваме няколко километрова опашка от тирове, които търпеливо чакаха да минат граница. Горките хора!

Опашка от тирове на границата

Звъннахме на близките, докато бяхме все още с българския оператор. Времето все още не беше с нас и продължаваше упорито да ръми. Минахме без проблем в Турска територия. Гледката ни беше вече позната и затова не изпитахме особено вълнение, виждайки голямата джамия след границата. На отсрещната лента на магистралата имаше отново километрична опашка от тирове, които чакаха да влязат в България. Прочети целият текст »

Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , | Вашият коментар

Колелото

Подреждайки семейният архив попаднах на папка с разкази писани от баща ми преди много време. Един от тях с работно заглавие „Колелото“ силно ме впечатли с откровеността и актуалността си за всеки родител и затова реших да го споделя.

Семафорът на гарата затвори червеното си око и отвори зеленото. Това бе приятелско намигане към спрелият на перона влак. Началникът на гарата вдигна ръка и композицията бавно потегли. Изпращачите замахаха на пътниците, които също им отговаряха от прозорците. Едни бяха усмихнати, други сериозни, трети насълзени…

Докато влакът постепенно набираше скорост, от един от прозорците ми махаше усмихнат и щастлив младеж. Това бе моят син. В очите му се четеше радост, увереност и сигурност, примесени и с малко тъга от раздялата. Той заминаваше да следва в чужбина, една сбъдната мечта от детските му години.

С отдалечаването на влакът, образът му ставаше все по-неясен и кой знае защо се замени в съзнанието ми с един отдавна забравен спомен…

koeloto

Чавдар беше на шест години, когато получи първият си велосипед на две колела. Бяхме ходили с майка му в Универсалния магазин да направим някой обикновени покупки и минавайки покрай различните щандове случайно се отзовахме пред купчина току що доставени детски велосипеди “Школник”. Около тях се бяха натрупали малчугани със светнали очи. Колелата бяха със зелена рамка, червени гуми, звънче и чантичка за инструменти, която според мнението на едно момченце беше най-важната част. Заедно с родителите си хлапетата ги разглеждаха и избираха, след което се редяха на касата за да платят вече избраният “най-хубав от всичките велосипед”.

Прочети целият текст »

Categories: Размисли и страсти | Tags: | Вашият коментар

До Дубровник и назад – ден шести

Ден шести, 06 май лето господное 2009. Продължение от До Дубровник и назад – ден пети.

Даааа, като всяко хубаво нещо и нашата екскурзия си има край и за съжаление той вече наближава.

Събуждам се към 8:00, учудващо бодър и отпочинал. Навсякъде цари пълна тишина. В саята е доста прохладно или като би се изразила жена ми – „свежо“. Оглеждам се и виждам, че и останалите членове от семейството са вече будни и се кандардисват да се измъкнат из под топлите завивки.

Сега за пръв път имам възможност (а и желание) да огледам стаята, в която сме отседнали.

IMG_4550

Чиста и спретната мансардна стая с два разтегателни дивана и балкон. Ставам и навличам по възможно най-бързият начин дрехите си, изравям от сака тоалетните принадлежности и се насочвам към банята. Въпреки, че предишната вечер я бяхме ползвали не и бях обърнал никакво внимание, но сега на свежа глава се потрисам от архитектурният и водопроводен гении вилнял тук.

Прочети целият текст »

Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , | 4 коментара