Продължение от: Част II: Солун – църквата Свети Димитър

Фотообиколката продължава към останките в центъра на укрепеня римски град Солун, където в древността са се пресичали двете главни улици кардо – ориентирана от север на юг и декуманус – от изток на запад. На това място върху руините на древногръцка Агора е бил построен Римския форум играл в продължение на много години ролята на икономически, политически, социален и религиозен център.
Пътят от Свети Димитър до там минава по тясна уличка, която след стотина метра ме извежда на северната страна на обширен правоъгълник (заемащ площ от около 18 декара). Трябва да взема трудното решение – от коя страна да го заобиколя? Нямам никакви аргументи в полза на нито един от двата маршрута и решавам да мина от западната страна с идеята да имам по-добра гледна точка за няколко кадъра.

Ентусиазма ми за снимки не е особено голям. Времето е мрачно, светлината никаква, а и самото място не стимулира по никакъв начин креативноста ми. Сателитните снимки в Google изглеждаха доста по-привлекателни от разкрилото се пред мен пространство приличащо по-скоро на селско футболно игрище отколкото на антична забележителност. Предполагам, че това от части се дължи и на посттравматичен стрес от направената обиколка на Егейска Турция през 2013, когато в рамките на 9 дни посетихме и разгледахме десетки амфитеатри, агори, стадиони, храмове, площади и всякакъв друг древен камънак. Имам чувството, че в скоро време нищо с габарити по-малки от стадиона Уембли не би ме впечатлило или да привлякло вниманието ми.  😕 Прочети целият текст »

Продължение от Част I: Да пътуваш като куфар

Автобусът спира до площада пред църквата “Свети Димитър”, която е началната точка на заложената в програмата фото обиколка на Солун (Θεσσαλονίκη). Разполагаме ТОЧНО с два часа и половина “свободно време” (волна програма) за разходка, снимки и обяд, след което рейсът ще ни чака на Бялата кула (която по думите на екскурзовода не е точно бяла). Вероятността някой да се загуби е минимална, тъй като, която и улица да се хване надолу извежда на крайбрежната, от която кулата се вижда ясно. Разстоянието е около 2 километра спускане и се изминава за не повече от 40 минути спокоен ход. По маршрута се намират едни от основните забележителности в Солун: църквата Свети Димитър, Римският форум, Ротондата, арката на Галерий, пазара и естествено Бялата кула.

Предварителните метеорологични прогнози бяха за проливен дъжд, но щастието ни се усмихва и времето е само сивото и мрачно, но все пак топло и без дъжд. Обещаващото начало приповдига духът на групата и тя е готова за старта на обиколката.
Изсипването ни от автобуса привлича любопитните погледи на по принцип привикналите с множеството туристи минувачи, но все пак гледката на компактна група от 65 човека слизащи от изключително дълъг автобус и носеща фото техника за над четвърт милион лева е нещо, което трудно  може да остане незабелязано. Прочети целият текст »

Часът е 5:00. Острият звук от алармата на смартфона ме изтръгва от царството на сенките. С добре отработено движение го напипвам и го карвам да млъкне. Правя отчаян опит да разчета причината за ранното събуждане, но все още съненият ми поглед не успява да се фокусира върху дислея. Махвам с ръка и ставам. Още с втората крачка връхлитам върху нещо черно, тежко и ръбато оставено на пода по пътят ми към банята. Острата болка в босия ми палец провокира водопад от мили думи и миг преди да изругая на висок глас: “Кой по дяволите е оставил това нещо тук!!!” получавам прозрение – това е фотораницата ми, а причината за нейното присъствие и за ранното ставане е предстоящото заминаване на фотопленер със звучното заглавие “Метеора – там където небето среща земята”.

Опитвам се да не разбудя цялото семейство със сутрешния тоалет, но в старанието си бутам паста за зъби, която от своя страна събаря дезодоранта, който пада в сапунерката и с общ трясък всичко се отзовава на пода. Вече всички са събудени и с чувство на изпълнен дълг мога да закуся на спокойствие. Изпивам набързо едно кафе, мятам фотораницата на рамо, грабвам сака, казвам едно “Чао” и излизам в лепкавият влажен мрак на все още спящия град. Прочети целият текст »