Продължение от Част VI: Манастир Свети Стефан

Отново съм на паркинга пред манастира. Часът е 12:20. До тръгването на автобуса обратно към хотела остават повече от два часа. Не ми се губи ценно време и решавам да сляза пеша по пътеката водеща от манастира Света Троица към Калабака. С още двама колеги (по-точно колега и колежка), потегляме надолу. По обратния път не пропускаме да “щракнем” по още няколко кадъра на Свети Стефан

и на пухкавите бели облаци над отсрещния скален масив криещ от погледите ни село Кастраки. Прочети целият текст »

Продължение от Егейска Турция – ден трети – Пергамон

Червената базилика

След като разгледахме Пергамон се отправяме към паркинга. Температурата в колата е като в сауна и ни се налага да отворим прозорците, за да се охлади преди да тръгнем. Няма да пътуваме много, ще слезем до центъра на град Бергама, за да разгледаме Червената базилика св.Йоан (Kızıl Avlu, Къзъл Авлу). Спускаме се по пътя и слизаме в очарователното градче. Паркираме до един селски пазар, където се продават разсади, живи кокошки, пиленца и какво ли още не за местното стопанство. Туристите снимат и ахкат по малките жълти пиленца. Продавачите са осигурили вода и сянка за своите животинки, за себе си и семействата си.

Бергама

Отправяме се да разгледаме Червената базилика – най-високият римски храм в Анадола,  включен в списъка на Юнеско за световно наследство. За съжаление Червената базилика е затворена, поради реставрация и можем да я разгледаме само през оградата. Много е интересна, дори и отвън! Божидар и Митко все пак решават да направят снимки на деветнадесет метровата постройка, като я обиколят, а аз се насочвам към самия град Бергама.

Прочети целият текст »

Продължение от Егейска Турция – ден втори – Троя, Асос, Айвалък

Събуждаме се рано сутринта в курортния морски град Айвалък, отпочинали и готови за път. Нямаме багаж, който да събираме и направо се отправяме към закуската. Хазяите са станали много преди нас и ухае на кафе. Чака ни голяма маса, отрупана с традиционни турски деликатеси. Това е една от най-хубавите закуски, които са ни предлагали. Различни домашно приготвени сладка (имаше и от диня), плодове, маслини, пресен хляб… искаме да опитаме от всичко. Странно е наличието на люти чушки за закуска – може би е чудесен начин за събуждане. Нашата маса е на сянка в градината, тихо е и никак не ни се тръгва – иска ни се да останем за по-дълго. Закусваме спокойно, без да бързаме. На съседната маса, друго семейство от България обсъжда какво ще разглеждат по-нататък. Маршрутът им е подобен на нашия – явно е добър избор.

Предстои ни дълъг път, затова трябва да приключваме със закуската, да товарим колата и да тръгваме. Време е да се сбогуваме със хазяите – мъж и жена на средна възраст, симпатични, усмихнати, но за съжаление не знаят чужд език.  Опитваме се да общуваме на турски, като изреждаме всички думи, които знаем, за да кажем довиждане. Разбираме, че просто трябва да кажем „гюле, гюле“. Лесно! Потегляме. Хазяите ни изпращат с усмивка и ни махат, сякаш са нашите баба и дядо.

Закуска в Uzun Apart Hotel – Айвалък

Айвалък остава далеч зад нас, настроението е прекрасно, в колата звучи хубава музика. Следващата ни цел е древногръцкият град Пергамон (Pergam) и малкия град Бергама (Bergama). Пристигаме към 11 ч. Прочети целият текст »