Продължение от Егейска Турция – ден втори – Чанаккале
Следващата цел след Чанаккале бяха Троя, античния град Асос (Assos) и нощувка в Айвалък.
За Троя бяхме прочели много информация и затова бяхме решили да пропуснем влизането в Троя, но искахме да се снимаме с известния дървен кон. Понеже много туристи бяха стигнали до нашия извод (само да да се снимат), бяха поставили бариера на 500м преди паркинга на Троя. Вече нямаше възможност да се стигне безплатно до заветния кон. Продължаваме напред към Асос.
Бариерата преди Троя
Търсенето на HGS стикер не е лесна задача
За да можем да ползваме платените магистрали в Турция, трябваше да намерим и да си купим HGS стикер. Този стикер се купува срещу талона на колата и се залепва на предното стъкло. При влизане и излизане от магистралата, колата се регистрира от автоматична система. Бяхме прочели, че тези стикери се продават на бензиностанциите Shell или в пощенска станция и не очаквахме какво приключение е това. Като стриктни туристи, държахме да имаме такъв стикер. Започнахме да спираме на всяка бензиностанция Shell по пътя, но стикер нямаше. Като се има в пред вид, езиковата бариера, навсякъде трябваше да се опитваме да обясним, че не искаме да си заредим определена сума, а нямаме стикер. Хората бяха любезни и ни посочваха друга бензиностанция, където отново нямахме успех. В крайна сметка ни се наложи да влезем в първата магистрала без стикер. Както разбрахме по-късно системата беше регистрирала номера на колата.Стикер намерихме в малка пощенска станция на входа на Ефес.
Асос – романтика на брега морето
Стигнахме Асос. Намерихме място за паркиране и се запътихме към античния град по стръмен калдъръмен път, който водеше нагоре. Докато стигнем до античния град минаваме край интересни сергии със сувенири. Нашият син, реши, че иска да му купим кавалче. Ние го разубедихме, но желанието му остана и през следващите дни на нашата екскурзия.
Асос е разположен на западния склон на Ида – планина на боговете. Oснован около 1000 година пр. Хр. и в продължение на почти две хилядолетия е важен център за целия античен свят. Тук Аристотел полага основите на първата школа по философия. Покровителка на града била Атина. Затова това място през 530 г. е издигнат храм на богинята войн Атина. Храмът е бил настина величествен. Това разбираме от разпръснатите наоколо колони, капители и фризове. Елементи от тези колони се намират в Лувъра и Бостън.
Храмът на Атина, Асос
Възстановка на храма на Атина
Гледката към морето беше впечатляваща.
В долната част на града се намира амфитеатъра. За да го разгледаме, трябваше да излезем и да се спуснем с колата по пътя. Върнахме се при колата, за да тръгваме. Мястото, където бяхме паркирали не можеше да се нарече паркинг, но се появи един дядо, който ни взе три лири.
Паркирахме на малък паркинг. Входът за амфитеатъра беше отворен и безплатен, но връзката с горната част беше толкова стръмна, че явно стопаните не се притесняваха, че някой ще спести таксата и ще се катери като коза нагоре. Местата на амфитеатъра бяха разположени така, че да има прекрасна гледка към морето.
Гледката от античния град към към морето беше впечатляваща
Тук искам да отбележа, че този беше първият от десетките амфитеатри, които щяхме да посетим по време на нашата екскурзия. Станахме специалисти по амфитеатри и започнахме да ги сравняваме и лесно да разбираме какво се вижда от останките.
След античния град отидохме и до днешния град Асос. За съжаление нямахме време да останем. Прекрасно малко градче на бега на морето! Ако нямахме резервация, щяхме да изберем нощувка в Асос.
Информацията от съпруга ми, че часът е шест, а ние имаме още 100 км път до Айвалък, никак не ми допадна, защото вече бяхме уморени. Потеглихме към Айвалък и към очакваната почивка.
Пътят Асос – Айвалък, един от кошмарите на нашето пътуване
Пътят до Айвалък, който предлагат картите и навигацията е покрай морето, с много завои, през малки села и градчета. Тогава пътят се оказа на места в ремонт, а на други места и толкова лош, че не можеше да се нарече асфалтов път. Стоте километра, които трябваше да изминем ни се видяха безкрайни. Стъмни се, бяхме уморени и гладни, не виждахме морето или нещо красиво. Фаровете осветяваха дупките по пътя. За по-висока скорост не можеше да си помислим.
В Айвалък пристигнахме късно, но домакините ни посрещнаха толкова добре, че забравихме за пътя и умората. Препоръчам ви това място за нощувка – Uzun Apart Hotel . Това е семеен хотел, на добри цени, чисто, уютно и със страхотна закуска.
Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Айвалък, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.