Ден неделя, часът наближава 10:00, време есенно, слънчево и тихо, а ние все още нямаме идея къде да избягаме от градския шум. Обстановката започва да става напечена и е време за взимане на бързи и радикални решения с цел запазване на семейния мир и психичното ни здраве. Критичните моменти  стимулират по необясним начин мисловната дейност и човек изравя от паметта си отдавна забравени разкази и случки. Настоящия момент не прави изключение и след десетина минути напрегнат размисъл съпроводен с характерното почесване по главата 😉 се сещам за едно интересно място край София, което бях маркирал като „трябва да се посети някой ден“. Явно денят е настъпил и ние се отправяме към село Боснек с идеята да се разходим до пещера „Живата вода“ и прилежащата и интересно оформена чешма и заслон.

Подготовката отнема около двадесетина минути, скачаме в верния железен кон с „поетичното“ наименование Passat и поемаме на път. Първата ни спирка е не безизвестната пещера Духлата. Поради многобройните проблеми и нещастни случаи с неподготвени пишман спелеолози и търсачи на силни усещания входа на пещерата е обезопасен с заключена желязна решетка и достъпа е ограничен. Въпреки, че Духлата е добре проучена и картирана, тя не е осветена и явявайки се сложна пещерна система (обща дължина на галериите над 20 км, развити на 6 етажа) навлизането в нея без опитен водач е меко казано непрепоръчително. Достигаме входа и, увековечаваме се с няколко снимки и поемаме към крайната цел на разходката – „Живата вода“.

Липсата на указателни табели по пътя не ни учудва ни най-малко (в България сме), но верни на максимата „С питане и до Цариград се стига“, не след дълго намираме верния път.

Прочети целият текст »