|
Пътешествия, екскурзии и приключения на сем. Чоторови
|
Ден втори, 02 май лето господное 2009.
За оцелелите от първият ден продължавам с разказа ми с вторият ден от пътуването.
Ставаме малко преди 7:00 часа. Жена ми и сина ми (вече събрали душа от пътуването през предишният ден) скачат, грабват фотоапарата и се понасят на фото-сесия из сутрешен Дурес (на български Драч).
За техен късмет времето е прекрасно. Няма и следа от предишният мрачен и дъждовен ден.
Продължение от Предислов. Дните преди пътуването.
Ден първи, 01 май лето господное 2009.
А, още ли сте тук? Явно, не съм ви отегча до смърт с подготовката на пътуването. 😉
Ставаме в 4:00 часа превъзбудени в тръпнещо очакване за незабравими преживявания и покоряване на „неизвестни пътища и земи”. Започваме да товарим багажа. Времето е преобладаващо – ръси лек дъжд (но той не плаши душите наши). Надеждите ни са за по-хубаво време през следващите дни (поне според синоптиците www.gismetо.ru – много точни дългосрочни прогнози за болшинството градове по света). Пием по едно кафе и потегляме на път в 5:00 часа (за сега спазваме графика на пътуването). 😉 Авантюристите сме трима – аз, съпругата ми и седем годишния ни син.
„Сглобявам колата“, като накачвам сума кабели и помощни устрйства, паля двигателя и пришпорвам 150-те кончета. Днес ни предстои голям преход – приблизително 650 км с 2 граници и 2 забележителности за разглеждане (Струга – Охридското езеро и Дуррес).
Първата ни цел е границата с Македония. Навигационната система ни повежда с тих, но настойчив глас „вземете следващия ляв завой …”. Предвижданията ни за липса на трафик поне в началото не се оправдават. София се изнася за поредицата почивни дни. Желанието на туристическия бизнес в България (по чиято молба тогавашното правителство сля почивните дни) се сбъдва, … ама не съвсем. Повече хора ще пътуват и почиват тези дни, но не в България, а в чужбина. Доказателство за това освен трафика е и че на чейнджа, който ползвам на Графа, на 30.05 бяха свършили почти всички видове валути. Служителят, който ме обслужваше също сподели, че такова търсене на валути за съседните ни страни и Хърватска не е виждал отдавна.
Предислов. Дните преди пътуването
Както е казано „в началото бе словото”, но аз ще го перефразирам на „в началото бе интернета”.
Дубровник
Годината е 2009. Седя си един мрачен мартенски ден в офиса. Един от онези дни, в които от три дни вече не ми се работи (просто защото е сряда) и разцъквам разни сайтове с тайната надежда да намеря нещо интересно (и/или много важно) ;-), за да убия времето и да оправдая бездействието си. Кликайки хаотично по различни страници, не уцелвам линка, който искам и попадам на реклама на туристическа агенция за екскурзия до Дубровник (01.05 – 06.05). Идеята за екскурзия веднага ми се стори примамлива, а и съвпадаше точно с периода, за който нямахме никаква идея къде да ходим. Дестинациите описани в рекламата изглеждат интересни и привлекателни. Набързо разсънен и изваден от налегналата ме апатия, споделям със съпругата ми линка и породилата се спонтанно еретична идея. Предложението бива прието с въодушевление, но естествено, честа за подготовката и планирането на екскурзията се пада на мен. Това слага и края на ползотворният работен ден. Цялото ми внимание и енергия се пренасочват към предстоящото пътешествие. Започва се събиране на информация, безкрайни часове ровене в Интернет, във форуми и пътеписи, разглеждане на стотици снимки и карти на описаните места, планиране на маршрути и техни варианти.