Продължение от Част VI: Манастир Свети Стефан
Отново съм на паркинга пред манастира. Часът е 12:20. До тръгването на автобуса обратно към хотела остават повече от два часа. Не ми се губи ценно време и решавам да сляза пеша по пътеката водеща от манастира Света Троица към Калабака. С още двама колеги (по-точно колега и колежка), потегляме надолу. По обратния път не пропускаме да “щракнем” по още няколко кадъра на Свети Стефан
и на пухкавите бели облаци над отсрещния скален масив криещ от погледите ни село Кастраки.
В началото пътеката върви през не много гъста гора. В тази си част, тя е доста стръмна и не много добре разчистена. Обраслите с мъх камъни и корени в комбинация с паднали есенни листа и изсипалия се през нощта дъжд са доста хлъзгави и ни принуждават да се движим с повишено внимание.
След около 500 метра пътеката става по-полегата, по-широка и покрита с калдъръм. Вероятността от изненадващо подхлъзване вече е преодоляна и това ни дава възможност спокойно да се възхищаваме на все по-високо извисяващите се над нас отвесни скали.
Дъждът, който ни прости по време на обиколката на манастирите, най-после ни настига по средата на пътя.
Отварям чадъра и го прикрепвам към хитроумно пригодените носачи тип „свободни ръце“ на фото раницата, заимствани от рекламна публикация от преди години.
Скоро дъждът спира и слънцето плахо се показва зад облаците, огрявайки обраслите с мъх скали, които започват… да плачат. В последствие разбрах, че в скалите има множество дълбоки пукнатини отвеждащи дъждовната вода незнайно къде в дълбините на скалните масиви.
Скоро пътеката пресича малка рекичка и в дясно от нас се открива гледка към водопада, който чувахме от известно време. Продължаваме да се спускаме с лежерна крачка по лекия наклон и да се любуваме на невероятни гледки разкриващи се от подножието на скалите.
Някой от скалите са с доста причудливи, за да не кажа направо еротични форми.
Една от пукнатините много прилича на пещерата “Утробата” в Родопите.
Падналия дъжд превръща цветята в примамливи фотографски обекти, които няма как да бъдат пропуснати.
След около час спускане пътеката ни извежда в началото на Калабака.
Часът наближава 15:00 и стомаха ми ме подсеща, че е време за обяд. Като по поръчка пред нас изниква таверна KOKA ROKA (GPS: 39.710855, 21.629939), където заварваме колегите дискутиращи употребата на неоптичното стъкло във фотографските начинания.
Присъединяваме се към тях и оставаме очаровани от обслужването и прекрасната кухня. Въпреки приятната обстановка и компания се ограничавам до „едно малко“, тъй като фотографския ден е още в средата си, а експериментите са доказали, че сатенената течност предизвиква интересно боке (ефект на разфокусиране и размиване на фона на изображението) при достигане на определени концентрации. Приключвам обяда и както се казва „По закону Архимеда после вкусного обеда полагается поспать…“ и аз се насочвам към хотела в Калабака, където да се отдам на полагаема почивка.
Следва продължение…