Фотопленер Метеора – Част VI: Манастир Свети Стефан

Posted by on април 17, 2015

Продължение от Част V: Манастир Света Троица

Поемам по пътеката водеща към подножието на скалата, на която е кацнал манастира Света Троица. Фотографското ми темпо явно доста се различава от това на групата и отново съм сам. До някъде, това е добре, тъй като фотографията си е интимно занимание и компанията не е задължителен атрибут. Достигам края на вкопаната в скалата пътека, минавам през вратата в скалата и скоро, почти неусетно  се изкачвам обратно до асфалтовия път. Поемам по него в посока манастира Свети Стефан и след около 300 метра достигам неголямо уширение за около 4 – 5 коли, от където започва въжената линия до манастира Света Троица. На бетонна площадка зад “началната станция” на лифтовото съоръжение забелязвам малък дрон, който се подготвя за полет.

photo_workshop_meteora_dron_DSC0965

Присядам на каменното перило край пътя и с интерес започвам да наблюдавам предполетната подготовка, включваща както стандартната проверка на батерии и комуникация, така и шамански ритуал състоящ се във въртене на пилота около оста му с дрон в ръце и тихо изричане на някакви заклинания по адрес на GPS-а.

photo_workshop_meteora_dron_DSC0962

В последствие разбирам, че това е част от калибровката на навигационната система на дрона помагаща му да се върне сам на изходна позиция при загуба на сигнал или намалено ниво на акумулаторите.
Скоро всичко е готово и наоколо се разнася тихо бръмчене като от голям бръмбар. Без никакво заклащане летателния апарат леко се отделя от земята и постепенно набира височина, зависва за кратко във въздуха като закован, след което мигайки поема по начертания курс. (заснетия от колегата клип от Метеора може да видите тук).

photo_workshop_meteora_dron_DSC0971

Не изчаквам завръщането на “големия бръмбар” и поемам към следващата ми цел – манастира Свети Стефан.
Гледката по пътя с надвисналите над възвишенията облаци е толкова пленителна, че на почти всяка крачка се спирам с чувството, че пред мен се разкрива нова зашеметяваща картина и вдигам апарата за пореден кадър (почти същия като предишния, но това човек го забелязваш едва на компютъра ;-)  ).

photo_workshop_meteora_kalabaka_DSC0980

В този ритъм – крачка, снимка, крачка, снимка, достигам голяма поляна, от която се разкрива невероятна панорама към манастира и виещата се към хоризонта река Пеней (най-голямата река в Тесалия).

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0985

През цялото време, докато обикалям поляната и избирам подходящи гледни точки към отвесната скала и кацналата на нея монашеска обител, си мисля каква ли силна вяра са имали тези хора, построили манастирите на толкова недостъпни места с примитивните средства, с които са разполагали.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC1000

Задоволил за кратко фотографския си нагон се отправям към паркинга на манастира, който въпреки че сме извън активния туристически сезон вече е доста пълен. Тук е и нашия автобус и около него са се събрали голяма част от колегите. Разговорите се въртят около  претъпкания с организирани групи туристи  манастир и около това, че разглеждането му, а още повече направата на снимки си е изпитание за волята и търпението. Разменям няколко думи с организаторите Албена и Боби и към 11:05 се насочвам към основания през 1192 година женски манастир Свети Стефан (Αγίου Στεφάνου, St. Stefanos).

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0002

От всички манастири в комплекса, този е най-лесно достъпния. В миналото достъпа до вътрешността му се е осъществявал през подвижен дървен мост над пропастта разделяща основния скален масив от скалата върху която е изграден самия метох.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0018

В днешно време подвижното съоръжение е заменено с масивен каменен мост, който е цяло чудо да бъде сниман без хора :-)

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0015

Преминавам през тежката обкована с желязо и метални шипове врата и се смесвам с тълпата.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0117

По неясни за мен причини първата спирка на всички организирани групи е точно тук, в не много широкото предверие срещу касата, което създава леко претъпкана обстановка. Пробивам си път през италианска група и е време отново да подпомогна закъсалата гръцка икономика с входната такса за манастира в размер отново на 3,00 €.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_ticket

Интересното е, че никъде не видях да се предлага Museum Pass (предплатена карта с намаление за посещението на определен брой предварително включени музеи и/или забележителности). Може би всеки манастир си е самостоятелен икономически субект и приходите от билети остават лично за него.

Точно до входа на манастира се намира стенописа „Стената на девствениците“.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0114

Обиколката ми продължава с традиционното за подобни места посещение на магазина за сувенири, в който в момента за щастие няма посетители. Възрастна монахиня седяща зад щанда, съсредоточено чете на глас от дебела книга някакви старинни текстове (звучат като молитви) и почти не обръща внимание на посетителите. В магазина, освен характерните сувенири се предлагат основно и икони във всякакъв формат и качество на изработка. В последствие разбирам, че в Калабака се намира най-голямата работилница за икони в Гърция – Зиндрос (Zindros) и много вероятно, предлаганите тук да са част от нейната продукция.

След магазина се насочвам към първият двор на манастира, където на пръв поглед са разположени помещенията с административни функции.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0025

Вниманието ми е привлечено от малък парник, в който се отглеждат топлолюбиви декоративни видове. Предполагам, че саксиите се използват за декорация през летния сезон.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0107

В манастира Свети стефан има две действащи църкви. В дясно от входа се намира по-новата и по-голяма Свети Харалампий.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0023

Тя е построена 1798 година. В архитектурно отношение ми напомня повече на бастилия или отбранително съоръжение, но не и на православен храм.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0070

Входа на църквата е оформен от дълга колонада с окачени най различни модели дървени и метални клепала.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0080

Над входа на църквата има фреска с образа на Свети Харалапий.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0092

По време на италиански бомбардировки през 1943 година църквата е частично разрушена, но в последствие напълно възстановена. Вътрешността ѝ е богато изрисувана, а от купола виси огромен полилей украсен с икони и висящо по средата изрисувано каменно яйце.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0087

Снимките във вътрешността на църквата са забранени и „сигнално охранителната дейност“ е поверена на няколко монахини, които непрекъснато обикалят и настойчиво напомнят за това на множеството посетители опитващи се да “откраднат” по някой кадър. Разминавам се с чужденец, на който току що му е направена забележка, че снимането е забранено. Виждайки фотоапарата висящ на врата ми той заговорнически потупва горния джоб на елека си, от който се подава обектива на смартфон и смигвайки ми казва – movie ;-)
Най-голямо стълпотворение има в лявата част на изящно резбования дървен олтар.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0089

Причината за това е, че там в специална, богато инкрустирана мощехранителница се съхранява черепа на Свети Харалампий, от който се вижда малка част от темето му през специално оформен в горната част отвор.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0085

Напускам църквата Свети Харалампий и се насочвам към намиращата се до нея старата манастирска трапезария. В днешни дни тя е преустроена в музей с изключително ценни експонати (старинни икони, церемониални дрехи и утвар).

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0056

Тук отново се натъквам на шумна италианска група, което бързо изпарява желанието ми за по-обстоен оглед на експонатите.
Вниманието ми единствено е привлечено, от няколко експоната (в последствие виждам още доста такива и то с по-впечатляваща изработка), който невероятно ми напомня на уникалния кръст в музея на Рилския манастир, дърворезбата на който е изпълнена с игла.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0030

Пробивам си път през блъсканицата и излизам в задния двор на манастира. В дъното на малък парк, почти на самият край на скалата се намира по-старата и по-малка църква Свети първодякон Стефан (преустроена 1545 г.). За съжаление достъпа до нея е ограничен.

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0065

От другата страна се намира отлично поддържана и красиво оформена градина с кладенец по средата. Стана ми любопитно и се замислих колко ли трябва да е дълбок за да достигне до водоносен слой при положение, че се намираме на върха на изолирана скала?

photo_workshop_meteora_st_stephen_monastery_DSC0044

Достъпа до тази част от манастира също е ограничен за туристи.
Преди да напусна манастира отделям известно време да се полюбувам на гледката разкриваща се към Калабака и отсрештните склонове.

photo_workshop_meteora_kalabaka_DSC0058

Около 12:00 часа, обиколката ми на манастира Свети Стефан приключва и то тъкмо навреме, защото на паркинга пристигат четири големи автобуса пълни с туристи…

 Повече снимки от манастира Свети Стефан може да разгледате във фото галерията тук.

 Следва продължение…


Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Каламбака, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.