Продължение от Част V: Манастир Света Троица
Поемам по пътеката водеща към подножието на скалата, на която е кацнал манастира Света Троица. Фотографското ми темпо явно доста се различава от това на групата и отново съм сам. До някъде, това е добре, тъй като фотографията си е интимно занимание и компанията не е задължителен атрибут. Достигам края на вкопаната в скалата пътека, минавам през вратата в скалата и скоро, почти неусетно се изкачвам обратно до асфалтовия път. Поемам по него в посока манастира Свети Стефан и след около 300 метра достигам неголямо уширение за около 4 – 5 коли, от където започва въжената линия до манастира Света Троица. На бетонна площадка зад “началната станция” на лифтовото съоръжение забелязвам малък дрон, който се подготвя за полет.
Присядам на каменното перило край пътя и с интерес започвам да наблюдавам предполетната подготовка, включваща както стандартната проверка на батерии и комуникация, така и шамански ритуал състоящ се във въртене на пилота около оста му с дрон в ръце и тихо изричане на някакви заклинания по адрес на GPS-а.
В последствие разбирам, че това е част от калибровката на навигационната система на дрона помагаща му да се върне сам на изходна позиция при загуба на сигнал или намалено ниво на акумулаторите.
Скоро всичко е готово и наоколо се разнася тихо бръмчене като от голям бръмбар. Без никакво заклащане летателния апарат леко се отделя от земята и постепенно набира височина, зависва за кратко във въздуха като закован, след което мигайки поема по начертания курс. (заснетия от колегата клип от Метеора може да видите тук).
Не изчаквам завръщането на “големия бръмбар” и поемам към следващата ми цел – манастира Свети Стефан.
Гледката по пътя с надвисналите над възвишенията облаци е толкова пленителна, че на почти всяка крачка се спирам с чувството, че пред мен се разкрива нова зашеметяваща картина и вдигам апарата за пореден кадър (почти същия като предишния, но това човек го забелязваш едва на компютъра ).
В този ритъм – крачка, снимка, крачка, снимка, достигам голяма поляна, от която се разкрива невероятна панорама към манастира и виещата се към хоризонта река Пеней (най-голямата река в Тесалия).
През цялото време, докато обикалям поляната и избирам подходящи гледни точки към отвесната скала и кацналата на нея монашеска обител, си мисля каква ли силна вяра са имали тези хора, построили манастирите на толкова недостъпни места с примитивните средства, с които са разполагали.
Задоволил за кратко фотографския си нагон се отправям към паркинга на манастира, който въпреки че сме извън активния туристически сезон вече е доста пълен. Тук е и нашия автобус и около него са се събрали голяма част от колегите. Разговорите се въртят около претъпкания с организирани групи туристи манастир и около това, че разглеждането му, а още повече направата на снимки си е изпитание за волята и търпението. Разменям няколко думи с организаторите Албена и Боби и към 11:05 се насочвам към основания през 1192 година женски манастир Свети Стефан (Αγίου Στεφάνου, St. Stefanos).
От всички манастири в комплекса, този е най-лесно достъпния. В миналото достъпа до вътрешността му се е осъществявал през подвижен дървен мост над пропастта разделяща основния скален масив от скалата върху която е изграден самия метох.
В днешно време подвижното съоръжение е заменено с масивен каменен мост, който е цяло чудо да бъде сниман без хора
Преминавам през тежката обкована с желязо и метални шипове врата и се смесвам с тълпата.
По неясни за мен причини първата спирка на всички организирани групи е точно тук, в не много широкото предверие срещу касата, което създава леко претъпкана обстановка. Пробивам си път през италианска група и е време отново да подпомогна закъсалата гръцка икономика с входната такса за манастира в размер отново на 3,00 €.
Интересното е, че никъде не видях да се предлага Museum Pass (предплатена карта с намаление за посещението на определен брой предварително включени музеи и/или забележителности). Може би всеки манастир си е самостоятелен икономически субект и приходите от билети остават лично за него.
Точно до входа на манастира се намира стенописа „Стената на девствениците“.
Обиколката ми продължава с традиционното за подобни места посещение на магазина за сувенири, в който в момента за щастие няма посетители. Възрастна монахиня седяща зад щанда, съсредоточено чете на глас от дебела книга някакви старинни текстове (звучат като молитви) и почти не обръща внимание на посетителите. В магазина, освен характерните сувенири се предлагат основно и икони във всякакъв формат и качество на изработка. В последствие разбирам, че в Калабака се намира най-голямата работилница за икони в Гърция – Зиндрос (Zindros) и много вероятно, предлаганите тук да са част от нейната продукция.
След магазина се насочвам към първият двор на манастира, където на пръв поглед са разположени помещенията с административни функции.
Вниманието ми е привлечено от малък парник, в който се отглеждат топлолюбиви декоративни видове. Предполагам, че саксиите се използват за декорация през летния сезон.
В манастира Свети стефан има две действащи църкви. В дясно от входа се намира по-новата и по-голяма Свети Харалампий.
Тя е построена 1798 година. В архитектурно отношение ми напомня повече на бастилия или отбранително съоръжение, но не и на православен храм.
Входа на църквата е оформен от дълга колонада с окачени най различни модели дървени и метални клепала.
Над входа на църквата има фреска с образа на Свети Харалапий.
По време на италиански бомбардировки през 1943 година църквата е частично разрушена, но в последствие напълно възстановена. Вътрешността ѝ е богато изрисувана, а от купола виси огромен полилей украсен с икони и висящо по средата изрисувано каменно яйце.
Снимките във вътрешността на църквата са забранени и „сигнално охранителната дейност“ е поверена на няколко монахини, които непрекъснато обикалят и настойчиво напомнят за това на множеството посетители опитващи се да “откраднат” по някой кадър. Разминавам се с чужденец, на който току що му е направена забележка, че снимането е забранено. Виждайки фотоапарата висящ на врата ми той заговорнически потупва горния джоб на елека си, от който се подава обектива на смартфон и смигвайки ми казва – movie
Най-голямо стълпотворение има в лявата част на изящно резбования дървен олтар.
Причината за това е, че там в специална, богато инкрустирана мощехранителница се съхранява черепа на Свети Харалампий, от който се вижда малка част от темето му през специално оформен в горната част отвор.
Напускам църквата Свети Харалампий и се насочвам към намиращата се до нея старата манастирска трапезария. В днешни дни тя е преустроена в музей с изключително ценни експонати (старинни икони, церемониални дрехи и утвар).
Тук отново се натъквам на шумна италианска група, което бързо изпарява желанието ми за по-обстоен оглед на експонатите.
Вниманието ми единствено е привлечено, от няколко експоната (в последствие виждам още доста такива и то с по-впечатляваща изработка), който невероятно ми напомня на уникалния кръст в музея на Рилския манастир, дърворезбата на който е изпълнена с игла.
Пробивам си път през блъсканицата и излизам в задния двор на манастира. В дъното на малък парк, почти на самият край на скалата се намира по-старата и по-малка църква Свети първодякон Стефан (преустроена 1545 г.). За съжаление достъпа до нея е ограничен.
От другата страна се намира отлично поддържана и красиво оформена градина с кладенец по средата. Стана ми любопитно и се замислих колко ли трябва да е дълбок за да достигне до водоносен слой при положение, че се намираме на върха на изолирана скала?
Достъпа до тази част от манастира също е ограничен за туристи.
Преди да напусна манастира отделям известно време да се полюбувам на гледката разкриваща се към Калабака и отсрештните склонове.
Около 12:00 часа, обиколката ми на манастира Свети Стефан приключва и то тъкмо навреме, защото на паркинга пристигат четири големи автобуса пълни с туристи…
Повече снимки от манастира Свети Стефан може да разгледате във фото галерията тук.
Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Каламбака, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.