Проект “Активно бащинство” или “Как да направим от нищо нещо и то за вчера!”

Активно бащинство

Ден събота (14.12.2013) и то не обикновена събота, а работна събота! Oтработваме нещо…, което ще го сливаме с друго нещо… за да може да… С две думи, “поредният български шедьовър – отработване на почивни дни!”

Часът вече е към 18:30 и току що съм се прибрал в къщи полу мъртъв от работа. По традиция в дните преди Коледа в офиса има извънредно много работа, но за сметка на това днес всичко вървеше или наопаки или на терсене. За щастие денят е към края си, а в главата ми пулсира само една единствена мисъл и тя е “Почивкаааа”.

Запътвам се към хола предвкусвайки удоволствието от изтягането във фотьойла с четеца за електронни книги и поредният увлекателен роман, но краят на денят нямаше да е “истински съвършен”, ако минеше без изненада.

На път към мечтаният фотьойл, чувам синът ми да се прибира от училище (и те отучват) и още от вратата превъзбудено да вика:

     – Тате, тате, в училище имаме нов проект – “Активно бащинство”! Ще трябва да участваш!

Ококорвам очи и едва не изтървавам четеца. През главата ми набързо преминават няколко идеи по темата “активно бащинство” за възрастни, но бързо ги отхвърлям (все пак говорим за училищен проект). Събирам всичките останали сили за да се съсредоточа върху новината и да си изясня задачата. Правя опит да спечеля още няколко ценни секунди…

     – ОК, успокой се и ми обясни, за какво става дума?

Идеята с успокояването не минава и още докато сваля якето и обувките, синът ми започва еуфорично да обяснява:

    – Ами това е един такъв проект, финансиран по европейска програма. В него взимат участие всички училища и целта му е да се задравят отношенията в семейството и да направим нещо заедно, което …

Уффф, отдъхвам си аз. Поне този път от училището няма да ни искат пари…, а както звучи ще правим и нещо смислено. Прекъсвам експозето и искам кратка версия:

     – Какво трябва да направим и за кога?

     – Ами…, за сряда (18.12.2013) трябва…, да изработим НЕЩО заедно, както каза госпожата “според уменията и талантите си”, което да се продаде на коледният базар на училището, а получените средства да отидат за честването на 120 години на училището ни, което ще се проведе в Зала 1 на НДК, …

Продължението за какво и кога ще бъдат похарчени парите към момента не ме интересува, но картинката се е избистрила: трябва да изработим нещо заедно, което да става за продажба на ученически коледен базар и всичко трябва да се случи в доста кратки срокове!

Иска ми се веднага да отговоря “Няма проблем”, но осъзнавам, че проблем в същност има и то не малък. Трябва да намерим начин да включим и това мероприятие в и без това доста натоварената програма на синът ми, а също така и да измислим какво да измайсторим за един ден (разполагаме само с една неделя). Напрягам се да измисля нещо, но главата ми е абсолютно празна, с изключение на пулсиращата мисъл … “Почивка”, “Почивка”, …, “Почивкаааааа”… Решавам да прекратя безплодните напъни и да се доверя на мъдростта на вековете: “Утрото е по-мъдро от вечерта!”, с което отлягам решението с няколко часа.

Ден неделя. Проблемът от вчера “Какво да измайсторим?” все още е на дневен ред. Докато си приготвям кафе все още съненият ми поглед блуждае по рафтовете и в един момент се натъква на пирографиран дървен битов салфетник изработен през “миналият век” в час по “Трудово обучение” в началното училище.

Еврика!!! Имаме решение на задачата!!! Ще правим “Еко битов салфетник!”

Идеята ми подейства ободряващо. Ентусиазмът ми се подхранва допълнително и от факта, че в изработването на на пръв поглед елементарно изделие ще мога да покажа на сина ми множество техники, материали, инструменти и хитрини. Гълтам набързо кафето и се впускам в реалзацията й

Като за начало, трябва да набавя необходимите материали.

За да отговаря на един истински “евро проект” трябва да подберем “био дървесина” : парче шперплат с дебелина 3 – 4 мм и летвичка с дебелина около 1 см.

Тук възниква и първият проблем: вече почти никой не ползва шперплат, а повечето младежи по складовете дори и не са чували за такъв материал. На помощ идва традиционното българско мазе или по-специално рафтът с както казват жените “ненужни неща”. Моята лична формулировка за същият рафт е “Може и да потрябва”. Заравям се в него и скоро щастието ми се усмихва – намирам запазено парче шперплат от времето когато изработвах различни макети и чудесна летвичка перфектно отговаряща на нуждите ни. Материалите и инструментите вече са осигурени и е време да пристъпим към действие.

На бърза ръка с “инженерен замах”  спретвам нужните шаблони и пристъпваме към изработката. Грубата работа ни отнема почти час, но резултатът е идеално изработени (по всички евро стандарти ) страници и основа.
Таман синът ми е на границата да се отегчи от рутинната и монотонна работа и достигаме до най-интересната част от днешното занимание – работа с пирограф. Изваждането на древният съветски уред ми коства немалко усилия, отнемайки подобаващо количество време (намира се на дъното на огромен шкаф пълен с „ценности“), но пък трудът си заслужава.

Спазвайки естетичните норми на българските занаятчии, за обкантване на салфетника избираме традиционна троянска шарка  ;-). Синът ми се заема с голям ентусиазъм и декорацията му доставя истинско удоволствие.

През това време аз се заемам с изрисуване на шаблоните за централните елементи. В началото възниква малък спор дали да изографисаме детелинка или коледно дръвче, но бързо достигаме до соломоновско решение – и двете ;-). На лицевата част ще има четирилистна детелинка, а на гърба коледно борче. Приготвам нужните хартиени шаблони и е време да пренесем контурите на изображенията върху дървото. Тук се сблъсквам с интересно откритие – синът ми (като виден представител на съвременната дигитална младеж), не знае какво е „индиго“  :-?, а още по малко как се работи с него  :-D. Следват обяснения , демонстрации, дивно забавление и учуден поглед като синът ми установява, че индигото има посока на работа и като я объркаш след много старание, копираш образа на гърба на шаблона, а не върху дървото
В крайна сметка трудностите успешно са преодолени и е време да оцветим и лакираме изделието.

Време е за малко почивка докато изчакаме лакът да изсъхне. Към краят не деня вече сме готови да пристъпим към окончателно сглобяване и завършване на изделието…

Вече всичко е готово и проектът „активно бащинство“ е приключен в срок Съвместно изработеният „Еко салфетник“ е готов да замине за коледният базар в търсене на новият си собственик

Ако сте се позабавлявали и постът Ви е харесал, може да ни почерпите с един  „Like“ на Facebook страницата ни.

Фото галерия „Стъпка по стъпка – Как да изработя еко салфетник за един ден?

На запалените приложници  – приятно майсторене!