Егейска Турция – подготовката

Маршрутът

1. Идеята

Идеята за пътуването беше на мъжа ми. Не зная откъде му хрумна, но щом става дума за екскурзия или пътуване аз съм „ЗА“. Известно време, никой не пое инициативата по организацията и не се говореше повече за екскурзията. Един ден изведнъж се опасих, че може да не ходим никъде, а да стоим пет-шест дена в къщи по празниците беше равносилно на лудост. Та, попитах мъжа ми дали важи предложението. Мъжа ми каза „да“ и аз окончателно се ентусиазирах. И така, малко по малко се захванахме организацията.

2. Колко дена ще е нашето пътуване

Първо мислихме да пътуваме 4 дни, но разбрахме, че няма да ни стигне времето. С два дни отпуск и събота и неделя – стават 8 дена. Прочетохме форуми и пътеписи, поразровихме се в Интернет и стана ясно, че екскурзията може да се реализира за това време.

3. Уточняваме маршрута

Аз се захванах да проучвам хотели, а мъжа ми да прави маршрута по дни и часове. Не съм способна да извадя всички забележителности по пътя и да проуча мнения дали са интересни. Това което направих е да погледна какви са маршрутите на туристическите агенции. Хотелите са друга работа – четох мнения, оценки, сравнявах, правих си списък с ‘любими’ хотели. Научих ги наизуст, но продължавах да търся.

Списъка със забележителности нарастваше и аз взех да се притеснявам да не ми стане досадно или толкова да се изморя, че да не ми се гледа нищо. След няколко дена, беше ясно къде ще нощуваме и какво ще гледаме. Всичко беше вкарано в компютъра и изчислено.

Маршрутът беше следния:

1 ден: София -> Тракийска гробница Мезек-> Крепостта Мезек -> връх Шейновец -> Любимец

2 ден: Любимец -> Килибахир -> Троя -> Асос – > Айвалък

3 ден: Айвалък -> Бергам -> Измир -> Кушадасъ

4 ден: Кушадасъ -> Ефес -> Къщата на Дева Мария -> Базилика St. Jhonas -> Музей на влаковете Чамлик -> Кушадасъ

5 ден: Кушадасъ -> Приене -> Милет -> Дидима – > езеро Бафа -> храма на Зевс Еуромус -> Бодрум

6 ден: Бодрум -> Крепостта Бодрум -> Далян

7 ден: Далян -> Конус -> Плажа на костенурките -> Памуккале

8 ден: Памуккале -> Сарди -> Айвалък

9 ден: Айвалък -> София

5. Изчисляваме разходите

Това трябва да е първата точка, но нямаше как, след като не знаехме какъв е плана. Не ни беше много весело, като разбрахме колко е скъп бензина в Турция, но за щастие резервоарът на колата побира 90 литра и ще можем да заредим в България. Направихме груба сметка колко ще ни струва и известно време се чудихме, дали да не се откажем или да отидем на организирана екскурзия с автобус. Така минаха няколко дена в размисъл.

6 . Филма „Троя” за малко да провали всичко

Понеже Митко и аз не сме навътре в историята, мъжа ми реши да гледаме филма „Троя”. Аз го бях гледала, но не толкова внимателно и не си спомнях много. Идеята беше хем да навлезем в историческите събития, хем да ни е забавно. Събрахме се тримата една вечер, гледахме, гледахме, но стана късно и оставихме половината филм за някоя друга вечер. Мина ден, минаха два, три, а Митко и аз не проявихме интерес да догледаме филма и все си намирахме нещо друго да правим. Искаше се от нас да изгледаме един филм, а ние това не направихме.

И един ден – съвсем неочаквано, мъжа ми каза, че с такива хора като мен и Митко, които не се интересуват от исторически места и туризъм, няма да пътува и да взема да резервирам един хотел ‘All Inclusive’. Той щял да си отиде с автобус и да разгледа каквото иска. Аз се разсърдих, казах, че не е вярно, че обичам екскурзиите, но мъжа повтори същото на вечерта. То си беше абсолютно вярно (историческите забележителности често са ми досадни), но нали ви казах, че съм някакъв странен инат и трябва да се докаже, че мога да се справя с всичко. И именно тази остра критика ме накара да се захвана яростно, за да докажа какъв историк съм!

Тогава не разбрах, защо чак токова се ядоса, а причината според мен е била, защото е знаел какво ни предстои и ако не сме подготвени, нямаше да издържим и щеше да ни е ужасно скучно. Чак след като тръгнахме и обиколихме няколко антични града, взех да разбирам колко важно беше да знаем какво гледаме.

След известно време изчакване да се успокоят страстите, аз се заех по-сериозно със забележителностите, за да не ме обвинят в незаинтересованост. Намерих още някои интересни места и накрая окончателно приехме маршрута и какво ще гледаме.

Аз си отдъхнах, че все пак ще ходим, защото в тази финансова криза и двамата тайно си мислехме дали не сме луди да харчим толкова пари за екскурзия.

7. Правим си пътеводител

Труда, който хвърлихме по намирането на информация за всяка една забележителност беше равностоен на писането на дипломна работа. Малко хора са способни на това.

Мъжа ми започна да събира всичко в един файл, който щяхме да оформим като електронна книга и да качим на четеца. Оказа се изключително удобно.

Аз имах задача да намеря информация за две-три места. Нали ми бяха отправили остра критика, че не се интересувам от забележителности, реших да опровергая това лъжливо твърдение. С всички сили, се захванах да търся информация за местата, за които трябваше. Като взех да чета за античните градове – изпаднах в ужас. Половината от текстовете не ми бяха изобщо ясни. От къде да зная какво е абсида или кораб или скене? Ами аз съм програмист, да не съм архитект или историк! Извадих си понятията, подредих информацията и я дадох на мъжа ми. Вместо да ми каже „еййй, браво – чудесно, не съм очаквал колко си добра в тази област“ взе да се смее, че съм направила научен труд и не трябвало толкова много информация.

Убедих се, че ‘браво’ няма да получа, но останах доволна от моите задълбочени проучвания, свързани с антична Гърция и древен Рим. Забравих да спомена и проучванията ми, свързани с библейски, мюсюлмански текстове и легенди и тяхното сравнение. Е, добре се подготвих, а и нямаше опасност да ми кажат, че нищо не разбирам и съм само един куфар. Събрах толкова много информация, че запомних едва малка част.

Пътеводителя ни стана доста подробен, пълен с карти, схеми и пояснения. Всичко беше подредено в реда на посещение.

8. Резервирам хотели

За разлика от търсенето на информация за исторически обекти, избирането на хотели ми достави невероятно удоволствие. Прочетох мнения и оценки, разгледах снимки и след дълго мислене бях готова. За щастие не бях объркала датите, защото разсеяността ми няма граници в някои моменти. Един от хотелите беше с неточни координати, което беше сериозно затруднение, лутане и допълнително натоварване. Всеки един от хотелите имаше своя чар, а в някои от тях бих се върнала с удоволствие.

Възможността да се резервира през Интернет е голямо удобство. Едно време, това не беше възможно и с моите родители, тръгвахме без всякаква резервация.
Всички резервации направихме през сайта booking.com и бих ви препоръчала този сайт.  Разбира се, има и други сайтове, предлагащи резервации, но е добре да се доверите на проверените.

9. Търси се раница за фото техниката

Малко след като бяхме окончателно решили да осъществим нашето пътуване, мъжа ми с поръча специална фото раница с две отделения – за фотоапарата и за друг багаж. Е, да, но раницата не пристига. Уж била поръчана, уж била тръгнала, но в един момент стана ясно, че раница няма да има. Оставаха пет дни до заминаването. Направихме си поръчка от amazon, но бяхме сигурни, че няма време да пристигне. Междувременно взехме да скалъпваме набор от чанти и чантички, с надеждата нещо да се получи. Въпреки творческите ни усилия, мъжа ми изглеждаше или като магаре или като коледно дърво и в никакъв случай не беше удобно. Проблемът беше, че някъде трябва да се сложи фотоапарата, обективите, триножника, вода, яке и разбира се пари, документи и стандартния багаж. Аз нямах такъв проблем – направо му се чудя как му се занимава с всичко това. Ако не беше мъжа ми, качествени снимки нямаше да има.

10. Храна и вода

Любимото ни ястие за път

Планирахме по два литра вода на ден на човек. Бяхме чели, че в Турция водата е много скъпа и затова отвсякъде ни съветваха да си носим вода. Купихме две туби по десет литра и един стек от половин литър. Още от миналата екскурзия си харесахме едни консерви с готова мусака. Много са вкусни. Купихме консерви и мъжа ми ги нареди в задната седалка. Това се оказа отлично решение, защото консервите се топлеха в колата и яденето ни беше с идеална температура. Три от вечерите щеше да ни чака вечеря в хотела, така че не смятахме да сме само на консерви. Но когато човек е изморен обикновено не му се търсят ресторанти.

11. Направих застраховки

Макар, че към кредитната карта, имам включена застраховка, направих една семейна „Помощ при пътуване” , за да сме спокойни. Застраховката не излезе скъпа.

12. Подготовка на техниката

Като се има в пред вид, че отиваме да правим снимки, всичко трябваше да се подготви. Освободихме картите на фотоапаратите. Мъжа ми нареди всичко що трябва да се зарежда на една маса и започна голямото зареждане на батерии, електронни книги и телефони. За съхранение снимките щяхме да вземем малък лаптоп и един допълнителен външен диск. Апаратът, с който аз снимам е тип сапунерка, защото е лек и нямам намерение в жегата да ми тежи нещо на врата. Иначе много обичам да гледам хубави снимки – много повече от това да гледам картини.

13. Въвеждане на всички координати в навигационната система

Щях да пропусна този така важен и трудоемък момент. Половин ден, Божидар вкарва координати на хотели и забележителности в навигационната система. Няколко часа чувах едно равномерно ‘щрак, щрак’ от вкарването на данните. Как издържа – не зная. Ако бях аз, поне една трета щяха да са грешни. С изключение на един хотел, всичко беше без грешка.

14. Проучване на правилата и пътната обстановка в Турция

Когато човек е в чужда страна с автомобил, добре е да проучи изискванията и ограниченията. За щастие, не трябваше да купуваме нещо допълнително. Голямата разлика беше, че в Турция не се кара на фарове през деня и трябва да се спазват ограниченията. Мъжа ми проучи от официални източници как става плащането по магистралите, което се оказа приключение в последствие. Не ни трябваха допълнително светлоотразителни жилетки, стикери или документи. Застраховка ‘Зелена карта’ си имахме.

15. Междувременно уча турски

Да се учат думи през YouTube е един вариант, когато ще пътувате в чужбина.

Четейки различни мнения и форуми, разбрах, че в Турция не се знаят много, много чужди езици. От мненията към хотела разбрах, че още в първия хотел хазяина не знае друг език освен турски.

Разговорник, който си купих

Затова се захванах усилено да слушам онлайн уроци и да уча думи и поздрави. Нищо не ми влизаше в главата. Колкото и да повтарях, на вечерта го бях забравила. Но понеже много обичам да уча чужди езици и ми е много интересно, в продължение на две седмици, упорито четох и повтарях като папагал. Опасявах се да не дойдат от тайните служби да ме проверят за какво ми толкова този турски.

Опитах се да си направя речник или нещо подобно, но в крайна сметка си купих хартиен разговорник. Разговорника ни свърши доста добра работа.

16. Петък – последен работен ден, последни приготовления

На другия ден тръгвахме. Последни приготовления, проверки и трескаво подреждане на информацията. Раницата не беше дошла. Подредих всички резервации за хотелите в една папка, разпечатах си малко ценна информация като понятията относно древногръцката архитектура, направих си и един списък, написан на ръка с най-важните думи и изрази на турски. Мъжа ми последно преговаряше маршрута. Към обяд се звънна на вратата. Беше куриер, който донесе раницата. О, чудо! Никой не го вярваше. Зарадвахме се и повярвахме, че ще ни върви през цялото време.

17. Събираме багаж

За разлика от друг път, багажа се оказа малко и доста компактен. Това което не взехме достатъчно е тениски за преобличане и се наложи да сушим дрехи в багажника. Друга грешка беше, че не направих един сак с най-необходимото и трябваше да сваляме от колата по два тежки сака всеки път. Особено по-дебелите дрехи и панталони, не ни потрябваха. Нищо, за другия път ще си знам. Заредихме се със всякакви средства против комари и слънцезащитни кремове, взехме най-необходимите лекарства. Бяхме обменили пари, за да имаме в брой. За всеки случай бяхме извадили още една пластика на кредитната карта, защото се е случвало да се развали самата карта, а това щеше да е проблем. Взехме паспорти, документи и чакахме утрешния ден. Три чифта слънчеви очила и три шапки за слънце гордо стояха на масата. Прогнозата за времето беше обещаваща.

Нямахме търпение да тръгваме.

Следва продължение …