Пещерният манастир Св. Иван Пусти

Posted by on май 26, 2015

sv92Планиран за посещение :-)

Разстояние от София: 125 км

Време за пътуване: 1 ч 45 мин

GPS координати: 43.243820, 23.462896

Информация: Кацналият на полянка върху отвесна скала скален манастир „Свети Иван Рилски“, е известен още като „Свети Иван Пусти“ (от „пустиножител“ – другата дума за отшелник) заради постницата, където са живели свещеници и монаси. Той е един от най-малките в България, но се слави със своята удивителна история и скрити в далечното минало тайни. Манастирът датира от 1540 година, но под падналата горна част са намерени артефакти, според които светата обител е била духовно средище още през ХII – ХIII век. Има доказателства, че мястото е тачено от траките още в езически времена. Запазена е ниша, уподобена на женска утроба – символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Тя е труднодостъпна и вероятно затова се твърди, че една от постниците, разположени по-късно в нея, е обитавана от Иван Рилски.
Малката поляна, на която е разположен, е оградена с отвесни, високи около 50 м варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор.
До пещерата, разположена на отвесни скали между две канари, може да се стигне само по сковани дървени стълби.
В пещерата Постницата на височина пет-шест метра в малка скална ниша е изградена, вероятно по-късно, миниатюрна църквичка със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все още може да се разпознае фигурата на Христос Вседържател. На северната стена на пещерата неизвестен зограф е изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор. Стенописите се намират на 12 м височина и обхващат площ от 15 кв. м, а надписът под сцените сочи годината 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до водопада има скална ниша, където с традиционни водолечебни методи в миналото са били лекувани душевноболни.
Предполага се, че манастирът е основан като скален и монасите първоначално са обитавали тази и околните пещери.
Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, част от която е вградена в новата сграда. Върху варовата мазилка на храма личат следи от три стенописни слоя – от ХІІ, ХVІ и XIX в.
Според една от легендите наблизо е заровено златно имане, принадлежало на цар Иван Шишман. През турското робство османлии два пъти опожаряват обителта. За последно това се случва през 1790 г., а самата църква е превърната в кошара за кози. Пет години по-късно, с помощта на йеромонах Йосиф от Берковица, тя е възстановена.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Вашият коментар