Планиран за посещение 
Разстояние от София: 310 км
Време за пътуване: 3 ч 30 мин
GPS координати: 42.051465, 26.228809
Информация: Долмените (от бретонски: дол – ‘маса’ и мен – ‘камък’) са най-ранните представители на монументалната гробнична архитектура по българските земи, датирани между ХII и VI в. пр.н.е. Смята се, че долмените са гробници за хора с висок обществен статус, но все още не са открити доказателства за конкретна личност. Тъй като в камерите не са намерени човешки останки, съществува и друга теза – че това са култови съоръжения.
Долмените са разпространени основно на територията на област Хасково, в планините Странджа, Сакар и Източните Родопи. Те са предшественици на по-късно създадените уникални тракийски гробници, каквато е гробницата при сeло Александрово.
Долменът при село Хлябово, известен като „Царски долмен“, е най-големият запазен на Балканите. Мегалитният паметник е датиран към ранножелязната епоха (приблизително 1050 – 500 г. пр.Хр). Суровата му красота се дължи на градежа с огромни, добре одялани и подравнени плочи от камък, какъвто има в изобилие наоколо.
Долменът е двукамерен (две помещения с по 4 стени и покрив) и триделен (третият дял е преддверието – дромос, което има три стени, но няма покрив). Добре запазени са капаците на двете камери и могилата. Предната и задната стена на главната камера са скосени в горния край, така че помещението представлява неправилен паралелепипед. Страничните стени са съставени от по две плочи – долна вертикална и горна, наклонена навътре. Самият долмен е вкопан в земята и стои много стабилно, а в камерата човек може да се изправи в цял ръст. Състоянието на гробницата е добро, а гледката – величествена. Огромната маса подсказва, че градежът е свързан с голямо колективно усилие.
За този природно-исторически феномен се носят много легенди за змейове и зли духове, скрити в камерите, които всявали страх у местните хора.