Продължение от Част I: Да пътуваш като куфар
Автобусът спира до площада пред църквата “Свети Димитър”, която е началната точка на заложената в програмата фото обиколка на Солун (Θεσσαλονίκη). Разполагаме ТОЧНО с два часа и половина “свободно време” (волна програма) за разходка, снимки и обяд, след което рейсът ще ни чака на Бялата кула (която по думите на екскурзовода не е точно бяла). Вероятността някой да се загуби е минимална, тъй като, която и улица да се хване надолу извежда на крайбрежната, от която кулата се вижда ясно. Разстоянието е около 2 километра спускане и се изминава за не повече от 40 минути спокоен ход. По маршрута се намират едни от основните забележителности в Солун: църквата Свети Димитър, Римският форум, Ротондата, арката на Галерий, пазара и естествено Бялата кула.
Предварителните метеорологични прогнози бяха за проливен дъжд, но щастието ни се усмихва и времето е само сивото и мрачно, но все пак топло и без дъжд. Обещаващото начало приповдига духът на групата и тя е готова за старта на обиколката.
Изсипването ни от автобуса привлича любопитните погледи на по принцип привикналите с множеството туристи минувачи, но все пак гледката на компактна група от 65 човека слизащи от изключително дълъг автобус и носеща фото техника за над четвърт милион лева е нещо, което трудно може да остане незабелязано.Всички в купом се насочваме към църквата, което неминуемо води до фотографски колизии. “Иделните” гледни точки са ограничени и всеки трябва да изчака реда си за да направи заветният “туристически кадър”. Въпреки скъпата техника не липсват и множество извадени смартфони за неизбежното “селфи” за фейсбук. 
Тъй като все още не познавам никой, решавам да се отделя настрани и да изчакам разреждането на групата. Присядам на една кашпа до мраморният басейн за осветяване на вода в двора на базиликата, изваждам от раницата си четеца за електронни книги и се зачитам в предварително подготвеният материал за църквата Свети Димитър.
След около десетина минути обстановката пред храма се е успокоила (всички вече са вътре) и мога да направя първият си кадър за пленера в духа “И аз бях тук” 
. Прави ми впечатление (машинен инженер, дева), че фасадата на базиликата е несиметрична, което се дължи на пристроената към лявата ѝ част камбанария. Липсата на купол придава на църквата по-скоро католическо отколкото православно звучене.
Преди да вляза в храма се отбивам в ляво от входа където се намира гроба на солунският митрополит (1974 – 2003) Пантелеймон II Хрисофакис (Παντελεήμων Β), с чийто усилия в периода 1978 – 1980 в храма са върнати мощите на Свети Димитър.
Влизам в храма и оставам поразен от размерите и конструкцията му, за които нищо не загатваше от вън. Базиликата с форма на четириъгълник е построена в раннохристиански елинистически стил, но към основната сграда в по-късни периоди са добавени още пристройки. Тежки завеси дооформят колонадата при входа. Дървената конструкция на покрива впечатлява със своята простота и изящество. От тавана се спускат огромни тежки полилеи и въпреки множеството хора, вътре цари уют и спокойствие.
Вниманието ми е привлечено от колонадите оформени от бели, зелени и тъмночервени мраморни колони, които определено са принадлежали на по-ранни градежи. Колоните се различават както по височина така и по външния вид на капителите, които са доста разнообразни.
Особенно ме впечатли изяществото на изработката на един от капителите, поставен на пода в ляво от входа, чиито ъгли са увенчани с овнешки глави с извити рога, а между тях е разположена някаква птица (предполагам орел).
Вътрешността на църквата не е богато украсена и по-скоро напомня на строгостта и изяществото на католическите катедрали отколкото на православен храм, но това може би трябва да се отдаде на пожара разрушил почти изцяло църквата през 1917 и епохата на иконоборчеството, когато голяма част от мозайките украсявали вътрешността на църквата са били разрушени. В хода на реставрацията са възстановени някои мозаечни платна от VII – VIII век, но голяма част са загубени завинаги. По част от колоните са разположени икони в тежки позлатени дървени рамки пред който кандила с жив огън хвърлят мистична светлина върху образите.
Фотографската група вече се е поразразпръснала и това ми дава възможност да се насоча за няколко снимки към епископската катедра грабваща погледа с пищната си изработка.
Олтарната част на църквата е разположена над предполагаемото място на гроба на Свети Димитър, където при строителството са открити неговите мощи. Той е изцяло наново изграден при реставрацията, а от стария са запазени само някои архитектурни елементи и художествена мозайка.
От ляво пред амвона е разположена изкусно изработена икона на Богородица с младенеца.
Докато изчаквам промеждутък в опашката от поклонници ми прави впечатление странен и непознат ми ритуал на прекръстване. Всеки преди да се прекръсти докосва първо земята с ръка след което извършва кръстния знак. Въпреки поразравянето ми в нета, но не успях да намеря информация за символиката на този ритуал. 
Присядам на един от столовете и затварям очи. В ушите ми все още оттеква боботенето на двигателя на автобуса, на фона на което обкръжаващата ме тишина е направо оглушителна. Докато се наслаждавам на обзелото ме спокойствие и безвремие усещам нечия ръка на рамото си. Отварям очи и виждам Албена:
– Слизал ли си в криптата?
– Не?!?
– Слез, заслужава си!
Поемам в указаната посока в дясно от олтара и намирам входа към криптата. Промъквам се по тесен коридор и…
попадам в друго времево измерение. Въпреки извършените реставрационни дейности, тук времето все едно е спряло преди няколко века. Голяма част от пленеристите са тук и всеки се бори по свой начин с оскъдната светлина.
В центъра на древната базилика, са разположени мраморен сводест навес поддържан от седем колони и раковина предназначена за събиране на мирото, което също според легендата, изтичало от мощите на убитият тук великомъченик Димитър.
В днешно време криптата е превърната в археологически музей, където са представени скулптури и други находки от разкопките,
както и част от мозайките, украсявали преди това стените на базиликата.
След обиколката на всяко ъгълче от криптата, време е да се насоча и към най-важната част от посещението ми в църквата – Кивоторият с мощите на Свети Димитър. Освен туристическата и религиозна стойност, това място е по-специално за мен и поради факта, че синът ми се казва Димитър и това е светецът закрилящ името му.
Кивоторият се намира почти в средата на храма близо до лявата колонада. Искам да направя няколко качествени снимки, но светлината е слаба, а разпъването на статив между дошлите да се поклонят пред мощите на светеца – скверно.
В кивотория се намира богато украсен сребърен ковчег с чудотворните мощи на свети Димитър.
Интересното за кивотория е, че дори по времето когато църквата е била превърната в джамия и базиликата е била преградена със стена отделяща го от основният кораб за православните християни е бил осигурен свободен достъп до мощите на светеца, като е пробит отделен вход от североизточната страна на сградата.
В ляво от шестоъгълната постройка се намира специално обособено място за палене на свещи снабдено с вентилационна система непозволяваща опушването на църквата. В него горят и няколко свещи от по метър, което в България съм го виждал само на храмови празници.
Паля една свещичка за здравето на синът ми и е време да се насочвам към следващите обекти от програмата за деня, защото времето е доста напреднало и нямам желание да закъснявам и групата да ме чака.
Повече снимки от църквата Свети Димитър може да разгледате във фото галерията тук.
Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Солун, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.