Ден четвърти, 04 май лето господное 2009.
Продължение от До Дубровник и назад – ден трети.
Днес ще посетим остров Локрум. Време е за малко почивка и „еко-туризъм“ 
Ставането е лежерно, измъквам се изпод завивките едва към 8:30 часа. Поглеждам навън, времето е прекрасно. Слънцето грее ярко и морето блести в хиляди искрички. Правя кафе и разбуждам компанията. Закусваме спокойно на терасата, като се любуваме на гледката към острова. Малкият ни припира и гори от нетърпение да се повози на лодка (в представите му, това си е истинско приключение).
Още предишният ден бяхме проверили разписанието на корабчетата. Тръгваха от Дубровник на всеки кръгъл час, като първото е в 10:00 часа. Цената за двупосочният билет е 40 kn (около 10 лв.) на човек. Събираме си багажа и тъй като нямаме никаква представа дали ще има къде да се подкрепим на острова (все пак се води резерват), освен традиционните шишета вода, взимаме и по 1 кроасан за всеки случай (от опит знам, че това е най-подходящата храна за хапване „на крак“). Към 9:30 вече сме готови и поемаме по улицата-стълбище към Пристанището на Дубровник.
Пристигаме на пристанището към 10:15. Първото корабче вече е отпътувало, но това по никакъв начин не ни смущава. За днес сме решили програмата да е яваш-яваш, но без тази характерна ориенталска припряност ;-).
Оглеждаме се за да си изберем „туристически агент“. На кея няколко младежа са извадили дървени маси с плакати и се надвикват един през друг за да привлекат вниманието ни. Насочваме се към „най-симпатичният“ и си закупуваме билети за следващият курс. Правят ни намаление за детето – вози се безплатно :-).
Докато изчакваме пристигането на „ферибота“ (така водят малките рибарски гемиики преправени в туристически корабчета) решавам да попрочета малко информация за острова и за забележителностите на него. В гайда ни попадам на следното описание:
Локрум е остров в Адриетическо море с площ 640 000 кв.м, намиращ се на 600 м от Дубровник. Най-високата точка на островът е 96 м над морското равнище, като там е разположем форт Royal Castle построен от французите (какво ли са търсили чак там). На острова се намират още манастир и богата ботаническа градина. Скучно описание, което по никакъв начин не би събудило „туристическя“ ми интерес, ако не бях прочел няколко пътеписа за там и не бяха разказите на приятели посетили острова преди няколко години.
След малко забелязвам и нашето „фери“, което се връща от острова и маневрира за да пристане на борд и да поеме следващата порция туристи. Като „правоспособен капитан“ гледам с възхищение майсторската маневра на екипажа, които изкусно провира лодката покрай другите пристанали съдове и я заковава точно на стоянката за качване (определено не им беше за пръв път).
Вече са се събрали доста желаещи и ние се смесваме с тълпата, която се опитва да превземе малкият плавателен съд на абордаж. Младежът на трапа (мостчето за качване и слизане на корабите) гледа безучастно и не прави никакъв опит да ограничи бройката качили се пътници. Явно корабчето е нова разработка и съвременната технология позволява да се качат толкова пътници, колкото има в наличност на пристана 
. Резултатът е доста интимна обстановка – чувствам се като в рейс от градският транспорт в час пик. Съпругата ми се опитва да си намери позиция за снимки, но това трудно и се отдава и тя скоро се отказва.
Заради ръстовото си превъзходство, успявам да направя няколко кадъра към Дуборвник.
След 15 минути пристигаме на острова. Усещането е, че сте попаднали в някакво футуристично, райско кътче.
Поемаме по алеята водеща към ботаническата градина.
Налагаме бодра крачка за да изпреварим тълпата и да си осигурим възможност за снимки. В един момент въздухът се раздира от нечовешки, противен крясък. Сепвам се и се опитвам да открия източника. След секунди крясъка се повтаря и потретва, но не мога да определя от къде идва. Определено е някъде пред нас, но високият жив плет и гъстата растителност от двете страни на грижливо оформените пътеки пречат на видимостта. Възцарява се тишина и ние отново поемаме напред.
В движение, на шега включвам GPS-а, просто да погледна къде ще ни локализира на острова. Учудването ми е голямо – разполагаме с точна карта на всички алеи на острова. Това значително облекчава и оптимизира обиколката и ни спестява лутането по различните разклонения.
По пътя минаваме покрай развалини в процес на реставрация наподобяващи малка църква или параклис.
Към краят на разходката разбираме, че това е част от манастирският комплекс, за който се споменава в гайда.
Достигаме до ботаническата градина.
Ужасяващият вик отново се повтаря, но този път виждаме и притежателят му. На поляната пред нас под сенките на дърветата свободно и необезпокоявано се разхождат пауни.
Никога до сега не си бях представял, че това толкова красиво животно може да издава толкова противен звук. Крясъкът му наподобява зловещо скърцане на тежка, недобре смазана стара врата или на специалните ефекти в филм на ужасите посветен на дивата джунгла. В последствие разбираме, че в момента им е размножителният период и крясъците им ни съпровождат през целият ден.
Ботаническата градина е впечатляваща. В нея с течение на годините са събрани растителни видове от цялото земно кълбо, като са групирани по континенти. До всяко растение има табелка със странни латински наименования. Само в рамките на няколко метра, човек пропътува хиляди километри и се потапя в оазиси от зеленина и причудливи растения, характерни за различните географски области. Обзема ме фотографската страст и трескаво започвам да снимам – палми, кактуси, цветя, …
Ботаниката не силната ми страна, но тава не ми пречи да се възхищавам на причудливите форми
и ярките цветове на заобикалящата ме растителност.
От ръководствата за оцеляване, знам че плодовете на този кактус са ядливи, но за проблемите при консумацията им ще разкажа някой друг път.
Синът ми иска да ги пробва, но му напомням, че тук е резерват и не може да се къса нищо.
Компания ни правят множество пауни, който по никакъв начин не се притесняват от хората, а дори от време на време флиртуват с фотографите.
Не знам в какъв размножителен период са, но женските индивиди не обръщаха никакво внимание на перчещите се мъжки.
След около час сме се наситили на „ботаническата обиколка“, а и градината започва да се пренасища с посетители и ние се насочваме към форта. Пресичаме рехава маслинова горичка
преминаваме покрай малък параклис сгушен в обилна зеленина
и поемаме нагоре по павираната пътека.
Изкачването не е леко, но на фона на тренировките от предишният ден с изкачването на стълбите до квартирата, ни се струва песен. Достигаме билото на хълма и затаяваме дъх. Гледката, която се разкрива от там е пленяваща.
Заслужавала си е всеки метър изкачване. За наш късмет няма никой и имаме възможност да се насладим на гледката и тишината. Откриваме входа и се вмъкваме в кулата.
Вътре е хладно и влажно. Виждат се следи от реставрационна дейност, но днес никой не работи.
Вътрешността на форта е много интересна. Архитектурното решение не ми е познато. Огромни сводове с централна куха колона
В която се се намира действащ кладенец
пълен с вода, което много ме учудва. Все пак сме на върхът на острова, на около 100 метра над морското ниво.
Функциите на отделните нива също трудно мога да определя. По тясна стръмна стълба се слиза на най-долното подземно ниво наподобява огромна изба за отлежаване на вино
или катакомбите от парижките потайности.
Може би е било склад за провизии и муниции.
От кладенеца нагоре водят две симетрични спираловидни стълби, по които се изкачваме на горната площадка. В описанията на форта пише, че укреплението е имало по-скоро наблюдателни функции отколкото защитни и веднага с излизането на върха на кулата разбираме защо. От тук се разкрива невероятна 360 градусова панорама към старият Дубровник с надвисналият над него скалист хълм
и към открито море.
След кратка почивка под галещите слънчеви лъчи
се насочваме към езерото със странното наименование „Мъртво море“, което много държим да видим. Пътеката върви покрай самият бряг
и ние непрекъснато се спираме запленени от красотата на Адриатика.
Според описанията на картите, тези скали се водят плажове . В далечината се вижда прословутият „нудиски плаж“, намиращ се в югоизточната част на острова. След малко движението покрай брега става невъзможно и по една пътека се изкачваме в двора на манастирският комплекс.
На времето тук се е помещавала лятна резиденция на Австрийски благородници и парка е бил оформен по изискванията на тогавашната дворцова мода. За щастие и до ден днешен поддръжката му е безупречна.
Поляните на парка са пълни с пауни и ние се захласваме в опитите си да ги снимаме с разперени опашки. Въртим се около тях, издавайки всевъзможни щракащи, грачещи, писукащи и клокочещи звуци. Пауните определено се забавляваха да наблюдават жалките ни опити, като от време навреме за да ни окуражат, само леко повдигат и поразстилат опашките си.
След доста опити начинанието ни се увенчава с успех.
Заобикаляме стените на манастирският комплекс
и се спускаме към „Мъртво море“
представляващо вътрешно затворено езерце пълно със солена морска вода. Водата е кристално чиста и топла и подмамва множеството от туристи да изкарат денят там. Връзката му с морето се осъществява през естествен подземен канал започващ от пещера в далечният му край
и излизащ в цепнатина в скалите в югозападната част от острова.
Докато разглеждаме околността над главите ни преминава със свистене, тежка сянка. Инстинктивно се привеждаме. След миг притежателят на сянката тупва тежко на близките скали.
Никога до сега не бях предполагал, че тези птици могат и да летят, но и на практика до сега никога не ги бях виждал и на свобода.
Изкачвам се над езерото и от другата страна в скалите попадам на следи от корабокрушение
Легендите разправят, че навремето в лошо време на път към Дубровник, много кораби са намирали гибелта си в крайбрежните скали на остров Локрум. Продължавам разходката си по скалите наречени „плаж“ и се натъквам на още едно малко езерце скътано в скалите.
През главата ми преминава еретичната идея „Леле, каква фотосесия може да се направи тук с дългокраки манекенки!“, но брегът е пуст и се задоволявам само с кадри на природната красота. На връщане към вътрешното езеро, попадам на останки от разрушена съвременна с неясно предназначение. В основите и се е разположил на слънце още един представител на семейство паунови искрящ в всевъзможни нюанси на синьо и зелено.
Денят е напреднал и е време да се отправяме към пристанището. По пътя посещаваме манастирският комплекс.
Дворът е оформен като лабиринт от жив плет в центъра на който расте гигантска палма.
И тук текат последни ремонтни дейности в очакване на активният туристически сезон.
Малко преди 16:00 вече сме на пристана в очакване на обратният транспорт.
Този път хора почти няма. Дочакваме корабчето и се насочваме обратно към пристанището на Дубровник. По пътя изведнъж задухва силен студен вятър и небето се покрива с тъмни буреносни облаци. Започва да прекапва дъжд с тенденция да премине в силна лятна буря.
За наш късмет минути по-късно всичко се разминава и отново грее приятното пролетно слънце. Корабчето акостира и ние си взимаме довиждане с екипажа.
По пътя през пристанището решаваме да поправим вчерашната си грешка и да хапнем по нещо в крайбрежният ресторант преди да се качим до квартирата. Заведението е много приятно. Разположено в „антична“ постройка до самата крепостна стена, с огромни бели чадъри предлагащи прохлада в горещите дни и гледка към пристанището.
Поръчваме блюда от морски дарове – салата от октоподи (65 kn ~ 17 лв.), пържени сардини (55 kn ~ 14 лв.), задължителните 2 големи наливни бири (Bavaria по 28 kn ~ 7 лв. чашата) и сладолед за малкия. Всичко е изключително прясно и вкусно, но начина на сервиране ни изумява.
Всичко се сервира в съдовете, в които е приготвено: салатата е в емайлирана съдинка, а пържената риба в черна чугунена тенджера. Хапваме обилно и е време да се прибираме в квартирата и отново да стягаме багажа за път.
Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Дубровник, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.