Ставаме рано. Измъкването из под завивките си е истинско приключение. С бойния вик на Арапахите изскачам от спалния чувал (винаги си ги носим на подобни места). След като разбуждам семейството, връхлитам в банята и започвам ожесточено да се опитвам да си направя сутрешния тоалет с ледено студената вода. С мъка се преборвам с вкочанената четка за зъби. Посягам към не по-платичната четка за бръснене, но бързо се отказвам. Все пак по-добре брадат, но жив и с оцелели гласни струни (да не забравяме, че и детето е с нас и не е добре да слуша изразите използвани в подобни случай, на крайно умиление към заобикалящата ни среда).
Слизаме в столовата. Там вече хижарите са запалили печката – един приспособен варел разливащ блага топлина в помещението. Всички присъстващи са го заобиколили с неописуема любов.
Закусваме набързо, пием по едно кафе тип “негърска пот” и поемаме на път.
Три дни из Родопите – ден втори
Три дни из Родопите – ден първи
Въодушевен от множеството изчетени пътеписите на колеги, реших и аз да споделя впечатления и снимки от една семейна екскурзия из Родопите. Идеята се беше родила в главата ми още отдавна, като спомен от детските ми години, когато бях по тези места с група за екскурзионно летуване.
И така, годината е 2005 и един хубав есенен ден се качихме на колата и потеглихме.
Маршрута бе София -> Чудните мостове -> пещера Ухловица -> Кръстова гора -> София.
Пътя до отклонението за х. Чудните мостове го взехме на един дъх. От там нагоре имахме няколко километра, които по детските ми спомени щяха да бъдат off-road. 😉 Това доста ме притесняваше тъй като Passat-а ни е доста нисък. 🙁 За наш общ късмет изненадата беше приятна – пътя беше доста тесен, но ремонтиран с изключение на 10-15 упорити и неподдаващи се на превъзпитание дупки.
АЗ искам да знам!
Бях на улицата, гледах телевизия, слушах радио, четох вестници… И през цялото време си задавах един и същ въпрос:
Какво в същност искаме ние?
Оставка на правителството!
Защо? За да дойде следващото?
Всяко правителство, изпълнява поръчките на политическите партии с чиито мандат е избрано. А ВСЯКА партия е подкрепяна и е свързана с определени икономически и олигархични интереси. Изключение от тази схема, до известна степен се явява „Служебното правителство„. Но, защо пък то да прави изключение?
- Не е избрано с мандат на политическа сила, респективно не би следвало да е обвързано с конкретни партийни (икономически) интереси;
- То е експертно – в него би следвало да участват експерти със задълбочени познания и опит във управляваната от тях сфера;
- Срока на действие е относително кратък и не би следвало да има време да обслужи определени интереси и да покрие следите си.
Но Служебното правителство не е и не може да бъде дългосрочно решение. То е палиативна мярка за гасене на пожари и временно овладяване на политически кризи.
И тогава какво?
Искаме да се махнат едни за да дойдат други и до месеци хората отново да са на улиците?
Мислите ми продължават да се мятат в различни посоки в търсене на РАЗУМНО решение. Загледан мрачно в статистическите данни за намалено производство, повишаваща се безработица, спад в потреблението, намалена събираемост на данъците и повишаваща се престъпност, осъзнах какво в същност искам АЗ!
АЗ ИСКАМ ОТЧЕТНОСТ!
АЗ искам във всеки един момент да знам:
- За какво е похарчен всеки мой лев?
- Кой е взел това решение (поименно)?
- Кой е подписал заповедта за изпълнението му (поименно)?
- Кой е получил тези пари (отново поименно)?
- Кой е проверил и потвърдил, че тези пари са изхарчени по предназначение?
- Кой носи ЛИЧНАТА отговорност и ВЛИЗА В ЗАТВОРА, ако има злоупотреби!
АЗ ИСКАМ ДА ЗНАМ!
Това е единственият начин независимо, кой дойде на власт да не може безконтролно да краде, харчи и злоупотребява с държавни (наши) средства!
Възможно ли е това?
ДА, напълно възможно, но крайно неудобно за управляващите!

