Продължение от: Част II: Солун – църквата Свети Димитър
Фотообиколката продължава към останките в центъра на укрепеня римски град Солун, където в древността са се пресичали двете главни улици кардо – ориентирана от север на юг и декуманус – от изток на запад. На това място върху руините на древногръцка Агора е бил построен Римския форум играл в продължение на много години ролята на икономически, политически, социален и религиозен център.
Пътят от Свети Димитър до там минава по тясна уличка, която след стотина метра ме извежда на северната страна на обширен правоъгълник (заемащ площ от около 18 декара). Трябва да взема трудното решение – от коя страна да го заобиколя? Нямам никакви аргументи в полза на нито един от двата маршрута и решавам да мина от западната страна с идеята да имам по-добра гледна точка за няколко кадъра.
Ентусиазма ми за снимки не е особено голям. Времето е мрачно, светлината никаква, а и самото място не стимулира по никакъв начин креативноста ми. Сателитните снимки в Google изглеждаха доста по-привлекателни от разкрилото се пред мен пространство приличащо по-скоро на селско футболно игрище отколкото на антична забележителност. Предполагам, че това от части се дължи и на посттравматичен стрес от направената обиколка на Егейска Турция през 2013, когато в рамките на 9 дни посетихме и разгледахме десетки амфитеатри, агори, стадиони, храмове, площади и всякакъв друг древен камънак. Имам чувството, че в скоро време нищо с габарити по-малки от стадиона Уембли не би ме впечатлило или да привлякло вниманието ми. 
В дъното на форума, където се намират останките на амфитеатъра забелязвам част от групата ни заета с обичайните занимания за фотопленер. 
В южната страна минавам покрай интересна двойно сводеста подземна галерия наречена криптопортик, предназначението на която не е известно, но според някой учени най- вероятно е използвана като обществен склад по времето на Агората.
Продължавам на югоизток по Филипоу водеща директно към Ротондата. Движението по тротоарите и тук като в София е затруднено от паркирани автомобили, а голяма част от стените са “украсени” с графити.
На фона на цялата сивота на блокчетата, покрай които минавам погледа ми е привлечен от няколко кокетни и наскоро ремонтирани фасади.
Ротондата Свети Георги, изградена първоначално като гробница на император Галерий или като част от дворцов комплекс за официални приеми в течение на времето е претърпяла няколко метаморфози: православна църква (400 г.), джамия (1590 г. – когато към нея е достроено минарето) и отново църква (1912 г.) Интересното при нея е, че цялото здание е построено само от тухли, като дебелината на стените достига около 6,3 метра.
Остават ми още около 40 минути и е време да се насочвам към точката за извеждане . По пътя се отбивам до Арката на Галерий (Kamara), намираща се в непосредствена близост до ротондата. Също както нея и Триумфалната арка е построена от червени тухли. В древността тя не е била самостоятелно съоръжение, а е била съединена чрез галерии с мавзолея и двореца. Построяването и е свързано с победата в 298 година на римския император Галерий над Сасанидското царство и завладяването на столицата Ктезифон.
Колоните на централната арка са облицовани с каменни барелефи изпълнени в разпространения за това време стил на повествователни композиции.
Основната тема на барелефите е персийския поход на Галерий.
Сцените изобразяват битки, помилване на пленници и др. На тях без какъвто и да е промеждутък са изобразени множество фигури, понякога с явни анатомически неточности и нарушени пропорции.
Точно зад арката на Галерий се намира църквата Panagia Dexia (Παναγία Δεξιά).
Въпреки, че не се смята за важен архитектурен и исторически храм си заслужава да бъде посетена. Вътрешността и е богато украсена с цветни стенописи и красиви византийски икони, а особенно впечатление прави дървеният полилей спускащ се от централният купол.
Олтара и амвонът са изработени от бял мрамор, който отчетливо контрастира на заобикалящия ги по-тъмен интериор.
Излизам от църквата и се спускам по “стъргалото” директно към брега. Със завист поглеждам насядалите по масите младежи и изпитвам желание да се присъединя към тях на чаша студено и освежаващо кехлибарено питие, но времето критично е напреднало.
Излизам на крайбрежната и оставам запленен от безкрайното море похлупено от тъмните облаци и просветляващия хоризонт.
В ляво от мен виждам крайната точка на днешния маршрут – Бялата кула. Построена от султан Сюлейман Велики, през годините тя е била използвана освен като отбранително съоръжение и като, затвор и място за екзекуции и изтезания. Един от известните и “гости” на кулата през 1863 г. е бил и капитан Петко Войвода. В днешни дни в нея се помещава „Византийският музей“, а от балкона и се разкрива, чудесна панорама към града и Солунския залив. Бялата кула е единствената оцеляла кула от морската стена на града съборена през 1867 г.
Поемам по крайбрежния булевард към стоянката за туристически рейсове намираща се непосредствено зад кулата и вниманието ми е привлечено от колоритната гледка на изключително черни (почти сини) амбулантни търговци разпънали сергиите си край водата. Желанието ми да ги снимам, не е посрещнато с особено одобрение от тяхна страна, но въпреки всичко вдигам апарата и правя първи неуспешен опит. Възниква технически проблем. Фокусната система се справя отлично, реагира мигновено на високият контраст, но… светломерът объркан отказва да настрои подходящи скорост и бленда – не му е лесно на завалията, при толкова черно, черно! Преминаването към ръчен режим спасява положението 
От далеч виждам издълженото тяло на нашия автобус и се насочвам към него. Часът е ТОЧНО 16:27 (2:30 след като автобусър ни е оставил на църквата Свети Димитър) и забравил правило 1 на организираните екскурзии забързвам ход за да не ме чакат. По пътя виждам няколко колеги приклещили с фотоапаратите си моторизиран блюстител на реда в ролята на манекен.
При пристигането ми, още от пръв поглед се вижда, че групата категорично не е пълна и ще се наложи да отново да изчакаме пристигането на закъсняващите членове. Всички се събират в рамките на академичният толеранс от 15 минути и вече сме готови да потегляме. В този момент по радиоуредбата се разнася гласа на ръководителя на групата, информиращ ни, че следващата спирка ще е директно в Калабака след около 3 часа и 40 мин. Реакцията е мигновена: как ще се изкара толкова време без тоалетна (все пак някой са пили бира и то не само една) 
. Следва ново отлагане на потеглянето и почти всички под строй се отправяме към безплатната обществена тоалетна намираща се на около 200 м в ляво малко пред Бялата кула (гледано към морето). Естественият резултат е правило 2 за организираните екскурзии отново да влезе в сила .
След близо 20-тина минути всички отново са заели местата си в автобуса и потегляме…
Повече снимки от Солун, Римски форум, Ротонда Свети Георги, арката на Галерий, църквата Panagia Dexia, Бялата кула може да разгледате във фото галерията тук.
Следва продължение…
Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Солун, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.