Време е да се прибираме. Както всеки път когато си тръгваме от някъде, малкия се разплаква, че не му се тръгва и че тук много му харесва. Обещаваме му, че пак ще дойдем и той кандисва. Взимаме си последно довиждане с Чудните мостове
и отново на път. Пътят на на връщане е спокоен и както си бяхме наумили се отделяме от главното шосе След Нареченски бани към Кръстова гора.
Бяхме слушали доста за това място и нямаше начин да не го посетим. В началото пътя изглежда нормален, проблеми никакви, но постепенно нещата се променят. След с. Борово пътя става кошмарно тесен, а завоите кошмарно дълги и остри. На някой от тях ви се струва, че виждате задния номер на колата. Поне гледката край пътя е прекрасна
След неизвестно колко време доста поразбълникани стигаме Кръстова гора.
Започваме нашата разходка из светата обител.
Дълга пътека изкачваща се между множество параклисчета води до светия кръст.
На срещуположния хълм започва пътека водеща към малко възвишение от където се разкриват чудни гледки.
Определено църквата знае къде да си строи имотите.
Екскурзията ни е към своя край и е време да си вземем довиждане с красотите на Родопите. Последен поглед към входа на комплекса.
След няколко часа сме в София заредени с добро настроение и много впечатления от красотите на Родопите.
P.S. Надявам се, да не съм Ви отегчил и докарал до неразумни постъпки.
Ще съм благодарен за всякакви коментари и забележки.
Поздрави и безавариен път !!!