Пещера Съева дупка
Името на пещерата идва от двамата братя – Съе и Сею, укривали се в нея от турците по време на робството. Входът й е под скален откос, висок шест и половина метра, обрасъл с папрат и мъхове. Дължината на Съева дупка е 400 метра, а температурата целогодишно е в границите от 7 до 11 градуса по Целзий. Предполага се, че е образувана преди около 3,5 милиона години. Била проучена за пръв път през 1883 година от професор Златаров, а 10 години по-късно неговия пример последвали и братята Шкорпил. През 1963 година Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 година – благоустроена. Днес тя е обезопасена и много добре осветена. С умение и вкус проектантите и строителите са постигнали това, без да накърнят присъщите й романтика и тайнственост. В нея са намерени кости на животни, глинени съдове и даже монети от времето на Римската империя.
Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена. С дължина 50 и ширина 19 метра, ориентирана в посока изток-запад, тя е сравнително бедна на образувания. Името си е получила от високия 3,5 метра каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено.
Втората зала, Срутището, е получила името си от падналите от тавана блокове, вероятно от земетресение, станало преди векове. Отдясно на пътечката е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта“, който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити по тавана наподобяват вкаменен дъжд, а на южната стена на залата внимателното око може да забележи женска фигура, често оприличавана на чакащата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. На северната стена съзираме вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето.
Третата зала е наречена Хармана, вероятно защото е равна и почти кръгла, с размери 41 на 40 метра. Веднага се хвърля в очи най-дебелият сталактон на пещерата – с височина 4,5 и обиколка 13 метра. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат още Брилянтен.
Акустиката на Хармана е забележителна, затова тук са пели много хорове. В тази зала могат да се видят и единствените в България „хеликтити“. Това са наклонени сталактити. Причина за това е постоянното въздушно течение, което отклонява посоката на капките вода встрани.
Северозападно от Хармана е разположена залата Белият замък.
С повече въображение в нея могат да се различат вкаменени слон, лъв, орел, прикованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и неговата жена, балдахини…
Най-внушителното образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък. Последната зала е наречена Космос – заради образуванието, което сполучливо наподобява ракета в полет. От пода се издигат сложно оформени сталагмити. Един от тях наистина изглежда като майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се види и силуетът на вкаменена жаба.
Съева дупка е приказен свят, сътворен от разнообразни по форма и големина сталактити, сталагмити и сталактони, обагрени във всички възможни цветови нюанси, който напълно оправдава ласкавото название на тази пещера – „Подземната перла“ на България.
Р А Б О Т Н О В Р Е М Е
01. 04 до 30.09. от 09,00 до 19,00 часа
Последно влизане на група: 18,30 часа
01.10. до 31.03. от 09,00 до 17,00 часа
Последно влизане на група: 16,30 часа
Източник: Официален сайт на БТС – 100 НТО
GPS координати: 43.047346, 24.183986
Печата се намира на касата на обекта