Планиран за посещение 
Разстояние от София: 241 км
Време за пътуване: 3 ч 15 мин
GPS координати: 42.976968, 25.727379
Информация: Плаковският манастир „Св. Пророк Илия“ е основан по времето на цар Иван Асен II, като първоначално се е намирал на няколко километра от днешната обител, където все още може да се види малка старинна църква. На сегашното си място манастира е издигнат през втората половина на 13в., и както повечето манастири около Велико Търново е разрушен по време на османското нашествие.
През 1450г. Плаковският манастир е възстановен, като впоследствие неколкократно е опожаряван и разграбван. През 1794г. Неофит Бозвели е посетил на два пъти манастира и обмислял заедно с монасите как да се подготвят и разпращат из страната учители и свещеници, които да служат на български език. При второто си идване Неофит Бозвели оставя в манастира и своя труд „Славянобългарское детеводство“. Чест гост в Плаковския манастир е бил и поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), който по-късно станал и игумен на съседния Капиновски манастир. Той оставил на монасите в манастира своята книга „Кириакодромион“ (в превод „Неделник“). В Плаковската обител гостувал и игумена на Преображенския манастир – йеромонах Зотик, който организирал тук работилница за пушки и барут за нуждите на българските революционери.
През 1835г. в Плаковския манастир е организирана Велчовата завера, като един от водачите и бил бившия игумен на манастира отец Сергий. След потушаването на заверата манастира е разрушен и за това напомня голяма мраморна плоча, поставена под манастирската камбанария.
Възстановяването на Плакивския манастир започнало през 1845г. по времето на йеромонах Софроний. Старата църква била съборена и на нейното място бил построен сегашния манастирски храм „Св. Илия“. Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на Уста Кольо Фичето, който по-късно през 1856г. изградил и жилищното крило с камбанарията. В този период цялото крупно църковно строителство в района се осъществявало главно от него. По това време бил прокопан от монасите таен изход водещ от църквата към гората, а по-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Тези подземни изходи били използвани от Васил Левски.
През 1949г. пожар, изпепелява голяма част от жилищните сгради в Плаковския манастир.
Понастоящем Плаковският манастир е постоянно действащ.
Сегашния си вид манастира придобива след 1845г., когато е построена манастирската църква, жилищните сгради и кулата-камбанария.
Манастирската църква „Св. Илия“ е от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е строена от Кольо Фичето и представлява еднокорабна, продълговата сграда, с три високи апсиди и с две конхи, с островръх купол върху кръгъл барабан от шест масивни цилиндрични колони с капители и открит притвор. Над входната врата е изрисувана от неизвестен художник единствената стенопис – „Възнесение на пророк Илия“. На ктиторския надпис е отбелязано само, че е по поръчка на габровския кожухарски еснаф от 1852г. В църквата се намира и великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му, заедно с тази на царските двери, се отличава с изящни барокови форми и хармонични пропорции. Автор на иконостасните икони – „Св. Артемий“, „Св. Иван Рил¬ски“, „Св. Й.Богослов“, „Св. Богородица Пътеводителка“, „Христос Вседържител“, „Йоан Кръстител“, „Св. Илия“ и още няколко малки икони е големият самоковски художник Захарий Зограф.
Интерес в Плаковския манастир представляват двуетажните П-образни жилищни сгради и високата 26 м. кула-камбанария. И двете са строени от майстор Колю Фичето.