Разстояние от София: 340 км
Време за пътуване: 4 часа
GPS координати: 41.456171, 26.150175
Информация: Село Белополяне е разположено на един от най-източните ридове на Източните Родопи. В покрайнините на селото има няколко извора. В южния край на селото до мелницата се намират „Трите чешми“ — основен водоизточник на селото в миналото.
Забележителности: Старата църква „Свети Атанасий“, Пещерата, местността “ЛИКАНА”.
Местността “ЛИКАНА” е единственото открито в България находище на диворастящата орхидея Дремников главопрашник. Известна като царството на орхидеите, “Ликана” привлича с впечатляващо богатство на редки растения, в т.ч. 15 вида орхидеи. Сред тях, наред с дремниковия главопрашник, специален интерес представляват двурогата, паяковидната и обикновената пчелици, пърчовката, недоразвитият лимодорум, пеперудо-цветният салеп и пирамидалният анакамптис-защитени видове, които са с национално и европейско значение. (GPS координати: 41.450612, 26.137706)
Църквата „Свети Атанасий“ е забележителен представител на възрожденската култова архитектура от първата половина на XIX в. Интериорът също е оригинален – отличава се с уникална за района триетажна галерия и масивни мраморни свещници. Храмът е обявен за паметник на културата.Иконите на иконостаса имат висока художествена стойност. Голяма рядкост са две поклоннически икони, донесени чак от Божи гроб в Йерусалим. Особено внимание заслужава и дарохранителницата, украсена с много живописна апликация.
Църквата е действаща, отворена е на всички християнски празници, но само на храмовия празник Св. Атанасий (18 януари, 2 май) има литургия с курбан за здраве през месец май.
Най-интересен обаче е седмоглавият звяр от оградния зид. Тази ламя се изобразява обикновено в сцените от Апокалипсиса /Откр. на Йоан, гл. 12/, обаче с живописни средства. Плочата със змея е с нарушена цялост /фрагментирана на няколко части/ и се съхранява в момента в римската вила Армира край Ивайловград.
Църквата е известна с чудотворната кулизма (икона) на Света Богородица, за която жителите на селото вярват, че е чудодейна и закриля жителите му. В момента тази икона е в църквата на съседното село Свирачи,предадена през времето на социализма от тогавашния свещеник.
Старото име на село Белополяне е Акалан. До Балканската война селото е населено изключително с гърци. След войната, през 1914 година, гръцкото население напуска селото и на тяхно място се заселват българи бежанци от Мала Азия – населяващи до момента различни села в района от Чанаккале до Балъкесир (Република Турция). В Белополяне се заселват предимно българи от селата Коджабунар и Сьоют в Мала Азия – 35 семейства със 164 души: от Сьоют – 15 семейства със 78 души, и от Коджа бунар – 20 семейства с 86 души.
В селото се заселват и много бежанци от съседното село Сив кладенец, което е опожарено през Балканската война.От старото гръцко население са останали и няколко семейства. По-голямата част от гръцкото население се е изселило
За любителите на URBEX туризма, интерес представлява Белополянската застава (GPS координати: 41.468419, 26.152613)