Лозенски манастир Свети Спас

Posted by on май 8, 2015

lozenski_manastir_sveti_spas_DSC2732Разстояние от София: 25 км

Време за пътуване: 45 мин + (1 час пеша, ако пътя е непроходим)

GPS координати: 42.588264, 23.522061

Информация: Лозенският манастир „Свети Спас“ е съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, и е представлявал най-източната обитетел от основания през 13 век грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е познат с името „Долнолозенски манастир Свети Спас“, посветен на народното название за деня на Възнесение Господне.
Разположен е на 5 км югоизточно от софийското село Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), дълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Половрак (1182 м), върху естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле.
Основан в 13 век. Към края на 14ти век, когато Урвичката крепост, Средец, а с това и цялата Софийска област падат под ятагана на османското нашествие, манастирът е разрушен. В периода 15-16 век той запустява окончателно, но през 17 век е отново възроден и както научаваме от някои достигнали до нас писмени паметници, като най-старият от тях е от 1671 г, в манастира се е намирало училище с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските села. От други преписки научаваме, че в периода 1671-1694 г. там са се помещавали книжовна и калиграфска школа. В 1737 манастира става център на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. При подавянето му края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковския митрополит Свети Симеон Самоковски. След участието на неговите монаси във въстанието манастира „Свети Спас“ за пореден път е разрушен от турците.
През 1821 г. манастирът е възобновен отново върху старите си основи. Изградена е едноапсидна, еднокорабна манстирска църква „Свето Възнесение Господне“ с размери 7 на 14 м.
а това и за следващите преустроявания на манастирската църква през 19 век научаваме от надписа над главната врата на храма:
„Во славу Свети Троици создан бил тоя храм от старо нов 1821 лето, като дошел отец Игумен Кирияк монах, родом от Враца, отново го създал с настояние и иждивление свое в лето 1847. А сега 1868 развали свода и созда трите кубета и го изгради втори път на 1869 лето “
Трите големи купола, които били изградени върху старата цилиндрична постройка от майстора Цвятко Тодоров от радомирското село Жабляно и стоят до днес непокътнати, са били нещо твърде необичайно за тогавашната сакрална архитектура по нашите земи.
До 1900 г. манастирът е бил мъжки, а след това се преобразува в женски.
Днес в Лозенския манастир се помещават само две монахини, послушницата Кристина и игумения майка Агатия. В последните години са реставрирани едно от жилищните крила, монашеските килии и двуетажната гостоприемница, а един от съществувалите по-рано няколко параклиси бива възстановяван в момента. Отскоро на реставрирания и отново поставен в църквата стар олтар могат да се видят възстановените оригинални икони от периода 1850–1890 г. Стенописите, намиращи се в трите купола, са също реставрирани. Цялата външна западна фасада е била покрита с фрески, които за съжаление в момента са почти напълно заличени.

До манастира се достига пеша за около час, а с кола по относително добър черен път за около 15 минути.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.