Планиран за посещение 
Разстояние от София: 245 км
Време за пътуване: 3 ч 15 мин
GPS координати: 42.979051, 25.745508
Информация: Къпиновският манастир е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен – Тих (1257 – 1277г.). Надпис върху апсидата на днешната манастирска църква съобщава, че в същата година на това място е бил издигнат храм, наречен „Св.Троица“. През този период манастира е представлявал важен религиозен център, но с падането на Търново под турска власт е опожарен. В края на 17в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.
Къпиновският манастир е опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789г., след което през 1835г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква „Св. Николай“. През 1856г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради.
В епохата на българското Възраждане Къпиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански, където прави и оставя своя препис на „История славянобългараска“. В манастирът функционирало и килийно училище.
Къпиновският манастир играе активна роля при подготовката на Априлското въстание. През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в тук.
В днешно време Къпиновският манастир е действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, жилищни и стопански сгради.
Къпиновски манастир – Църквата „Св. Николай“Църквата „Св. Николай“ датира от края на 17 и началото на 18в., а през 1835г. е обновена и приема сегашния си облик. По форма тя е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с обширен наос и предверие, допълнени от открита нарктика с дървени колони и парапети. През 1845г. манастирската черква била изписана, като най-зрелищна от тогава е композицията „Страшният съд“, дело на Иван Попович.
В двора на Къпиновският манастир има кладенец-аязмо.