Екопътека Ябланишко ждрело

Posted by on април 28, 2015

35be42af4bРазстояние от София: 84 км

Време за пътуване: 1 ч 30 мин

GPS координати: 42.861174, 22.679646

Подходящо облекло: дълги панталони и затворени обувки, с по-дебела подметка.

Информация: Ждрелото е пролом с множество водопади, прагове, еврозионни котли, изворчета, пещери, скални стени и кули. Забележително е съчетанието на вода, скали и растителност. Само на няколко квадратни метра се срещат десетки дървесни, храстови и тревни видове. Някои от тях са изключително красиви, като например люляка през май или смрадликата през септември и октомври, а най-вече изключително рядката, срещаща се само на Балканския полуостров фрайхенбахова перуника, която може да се види през юни. В маршрута на еко-пътеката по Ябланишкото ждрело може да се видят малката пещера Меча дупка и популярния в региона Зелени вир, както и една миниатюрна пещеричка в скалите вдясно от пътеката малко преди вира.
На ждрелото е построена екопътека с дължина към 2км. Екопътеката започва от с. Банкя. Вдясно след реката се намира фабрика за бутилиране на водата „Tornspring“ – модерна едноетажна сграда. Паркира се на паркинга пред сградата, след което се върви около 100-150 метра. Там започва екопътеката – има табела. Продължава се през поляна и след нея се навлиза в гора по същата пътека (в посока юг), около 25-30 минути. Постепенно пътеката слиза надолу до реката, преминавайки през влажни места – обрасли с коприва и огромните листа на дива тиква, след малка полянка пред нас е реката, пресича се по дървен мост и след около 4-5 мин. започва началото на ждрелото. Ходи се пеша около 30 минути, главно през гора в посока юг, отново се излиза на реката, пресича се чрез дървен мост и след около 5 мин. започва началото на каньона.
След заслона Меча дупка – естествена пещера с дължина 15 метра и височина на тавана 5 метра, следват серпентини и стръмно изкачващи се и слизащи участъци, дървени мостчета над почти отвесните скали, под които са бурните въртопи на реката. Центъра на това ждрело е Зелени вир, където може да се почива и направи пикник. От тук нататък следват няколко преминавания по мостове, закрепени по отвесните скали над реката. Ширината на ждрелото е няколко метра, а някъде долу са бързеите на ревящата река. Гледката е уникална. Следващ мост отвежда любителите на дивата природа до отвъдния бряг, а оттам след нова серия от стълби се стига до поредния мост, откъдето следва дългото изкачване по височините. Не е препоръчително да продължава по-нататък – пътеката се губи сред шубраците, на места съвсем изчезва, хлъзгаво и небезопасно е.
Според указателна табела може да се направи кръг, без да се налага да се връщате по един и същи маршрут, но на места върху табелите, (които представляват дървена стрелка, без надпис), пътешественици предопреждаваха: „тази пътека не води никъде“…

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Вашият коментар