До Мала Азия и назад – част първа

Два дни в Истанбул

Първата ни спирка по пътя за Кападокия беше Истанбул. Имахме две нощувки (ден и половина), но времето се оказа твърде недостатъчно, за да видим всичко, което бяхме планирали. За разлика от организираните екскурзии, които са по-бързи, нашата цел не е отмятане на посетени обекти, а спокойно разглеждане и хубавите снимки отнемащи доста време.

По пътя към Истанбул, колата си прави шега с нас

Тръгнахме на първи май рано сутринта (4:30 часа) от София за Истанбул. Този път багажът не беше прекалено много, което беше напредък. Валеше лек дъжд. Понеже беше почивен ден, очаквахме движението да е натоварено, затова бяхме на път още по тъмно. Идеята беше да стигнем в Истанбул по обяд, за да можем да се поразходим още първия ден.  По едно време на магистралата колата се започна да придърпва и се опита да угасне. Казах си „може би сме до тук“. Веднага си направих сметка, кои от резервациите все още мога да откажа и за кои ще ме таксуват. За щастие, проблемът се оправи от самосебе си и продължихме нормално пътя си.

Капитан Андреево – Капъкуле

Когато наближихме границата, вече се развиделяваше. Това е един от най-натоварените сухопътни гранични пунктове в света. ГКПП е разположен на главния шосеен път и железопътната линия от Западна Европа през Истанбул за Азия. Тук през Античността е преминавал римският път Виа Милитарис. Наближавайки пункта задминаваме няколко километрова опашка от тирове, които търпеливо чакаха да минат граница. Горките хора!

Опашка от тирове на границата

Звъннахме на близките, докато бяхме все още с българския оператор. Времето все още не беше с нас и продължаваше упорито да ръми. Минахме без проблем в Турска територия. Гледката ни беше вече позната и затова не изпитахме особено вълнение, виждайки голямата джамия след границата. На отсрещната лента на магистралата имаше отново километрична опашка от тирове, които чакаха да влязат в България. Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , | Вашият коментар

Колелото

Подреждайки семейният архив попаднах на папка с разкази писани от баща ми преди много време. Един от тях с работно заглавие „Колелото“ силно ме впечатли с откровеността и актуалността си за всеки родител и затова реших да го споделя.

Семафорът на гарата затвори червеното си око и отвори зеленото. Това бе приятелско намигане към спрелият на перона влак. Началникът на гарата вдигна ръка и композицията бавно потегли. Изпращачите замахаха на пътниците, които също им отговаряха от прозорците. Едни бяха усмихнати, други сериозни, трети насълзени…

Докато влакът постепенно набираше скорост, от един от прозорците ми махаше усмихнат и щастлив младеж. Това бе моят син. В очите му се четеше радост, увереност и сигурност, примесени и с малко тъга от раздялата. Той заминаваше да следва в чужбина, една сбъдната мечта от детските му години.

С отдалечаването на влакът, образът му ставаше все по-неясен и кой знае защо се замени в съзнанието ми с един отдавна забравен спомен…

koeloto

Чавдар беше на шест години, когато получи първият си велосипед на две колела. Бяхме ходили с майка му в Универсалния магазин да направим някой обикновени покупки и минавайки покрай различните щандове случайно се отзовахме пред купчина току що доставени детски велосипеди “Школник”. Около тях се бяха натрупали малчугани със светнали очи. Колелата бяха със зелена рамка, червени гуми, звънче и чантичка за инструменти, която според мнението на едно момченце беше най-важната част. Заедно с родителите си хлапетата ги разглеждаха и избираха, след което се редяха на касата за да платят вече избраният “най-хубав от всичките велосипед”.

Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Categories: Размисли и страсти | Tags: | Вашият коментар

До Дубровник и назад – ден шести

Ден шести, 06 май лето господное 2009. Продължение от До Дубровник и назад – ден пети.

Даааа, като всяко хубаво нещо и нашата екскурзия си има край и за съжаление той вече наближава.

Събуждам се към 8:00, учудващо бодър и отпочинал. Навсякъде цари пълна тишина. В саята е доста прохладно или като би се изразила жена ми – „свежо“. Оглеждам се и виждам, че и останалите членове от семейството са вече будни и се кандардисват да се измъкнат из под топлите завивки.

Сега за пръв път имам възможност (а и желание) да огледам стаята, в която сме отседнали.

IMG_4550

Чиста и спретната мансардна стая с два разтегателни дивана и балкон. Ставам и навличам по възможно най-бързият начин дрехите си, изравям от сака тоалетните принадлежности и се насочвам към банята. Въпреки, че предишната вечер я бяхме ползвали не и бях обърнал никакво внимание, но сега на свежа глава се потрисам от архитектурният и водопроводен гении вилнял тук.

Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , | 2 коментара

Проект “Активно бащинство” или “Как да направим от нищо нещо и то за вчера!”

Активно бащинство

Активно бащинство

Ден събота (14.12.2013) и то не обикновена събота, а работна събота! Oтработваме нещо…, което ще го сливаме с друго нещо… за да може да… С две думи, “поредният български шедьовър – отработване на почивни дни!

Часът вече е към 18:30 и току що съм се прибрал в къщи полу мъртъв от работа. По традиция в дните преди Коледа в офиса има извънредно много работа, но за сметка на това днес всичко вървеше или наопаки или на терсене. За щастие денят е към края си, а в главата ми пулсира само една единствена мисъл и тя е “Почивкаааа”.

Запътвам се към хола предвкусвайки удоволствието от изтягането във фотьойла с четеца за електронни книги и поредният увлекателен роман, но краят на денят нямаше да е “истински съвършен”, ако минеше без изненада.

На път към мечтаният фотьойл, чувам синът ми да се прибира от училище (и те отучват) и още от вратата превъзбудено да вика:

     – Тате, тате, в училище имаме нов проект – “Активно бащинство”! Ще трябва да участваш!

Ококорвам очи и едва не изтървавам четеца. През главата ми набързо преминават няколко идеи по темата “активно бащинство” за възрастни, но бързо ги отхвърлям (все пак говорим за училищен проект). Събирам всичките останали сили за да се съсредоточа върху новината и да си изясня задачата. Правя опит да спечеля още няколко ценни секунди…

Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.5/5 (2 votes cast)
Categories: Размисли и страсти | Tags: , , | Вашият коментар

До Дубровник и назад – ден пети

Ден пети, 05 май лето господное 2009.

Продължение от До Дубровник и назад – ден четвърти.

Достигнали сме най-далечната точка от нашето пътуване и сега всичко което е пред нас е обратният път към България.

Маршрутът за днес е Дубровник -> Мостар -> Сараево -> Мокра гора – около 410 км с 4 граници и посещение и разглеждане на град Мостар.

map_6

Ставаме рано (около 7:00 часа). Багажа е приготвен от вечерта. Закусваме набързо, мятам саковете в колата и потегляме. Времето е разкошно за път – слънчево и прохладно. Настроението, приповдигнато, отново сме жадни за нови приключения. Минаваме покрай старият Дубровник, махваме му за довиждане и поемаме към новото пристанище на Дубровник.

Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (3 votes cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Егейска Турция – тръгваме от София

Продължение от Егейска Турция – подготовката

Ден първи 27.04.2013 – тръгваме от София

Маршрутът за днес е:  София -> Мезек -> вр. Шейновец ->  Любимец

Натоварихме багажа, мъжа ми сглоби цялата техника в колата и потеглихме. Макар, че сме обиколили България надлъж и нашир се оказа, че в района на Любимец, където щяхме да нощуваме имаше какво да се разгледа. Времето беше прекрасно, полетата с рапица бяха като блестящ жълт килим, беше свежо и зелено.

Колкото повече наближавахме границата, толкова повече се виждаха надписи на турски и се усещаше, че Турция е близо. Интересното на района на Свиленград е, че и Гърция е близо. Доста приятно е усещането, че можеш да продължиш към която държава искаш без да мислиш за визи и документи.

IMG_2058

Все още сме в България, но Турция вече е близо

1. „Тракийска куполна гробница” с. Мезек

Първата ни спирка беше „Тракийска куполна гробница” в с. Мезек. По пътя мъжа ми се беше обадил в туристическия информационен център с. Мезек, за да потвърди посещението ни и за да сме сигурни, че ще има кой да ни покаже гробницата. Когато пристигнахме, нямаше други туристи. Човекът, който ни посрещна беше приветлив и любезен. Разказа ни историята и как е открита гробницата. Отсреща виждахме Гърция. Винаги е вълнуващо, когато границата между две държави е пред очите ти.

Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 3.0/5 (2 votes cast)
Categories: 100 НТО, Пътеписи | Tags: , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

До Дубровник и назад – ден четвърти

Ден четвърти, 04 май лето господное 2009.

Продължение от До Дубровник и назад – ден трети.

Днес ще посетим остров Локрум. Време е за малко почивка и „еко-туризъм“ ;-)

Ставането е лежерно, измъквам се изпод завивките едва към 8:30 часа. Поглеждам навън, времето е прекрасно. Слънцето грее ярко и морето блести в хиляди искрички. Правя кафе и разбуждам компанията. Закусваме спокойно на терасата, като се любуваме на гледката към острова. Малкият ни припира и гори от нетърпение да се повози на лодка (в представите му, това си е истинско приключение).

Още предишният ден бяхме проверили разписанието на корабчетата. Тръгваха от Дубровник на всеки кръгъл  час, като първото е в 10:00 часа. Цената за двупосочният билет е 40 kn (около 10 лв.) на човек. Събираме си багажа и тъй като нямаме никаква представа дали ще има къде да се подкрепим на острова (все пак се води резерват), освен традиционните шишета вода, взимаме и по 1 кроасан за всеки случай (от опит знам, че това е най-подходящата храна за хапване „на крак“). Към 9:30 вече сме готови и поемаме по улицата-стълбище към Пристанището на Дубровник.

Пристигаме на пристанището към 10:15. Първото корабче вече е отпътувало, но това по никакъв начин не ни смущава. За днес сме решили програмата да е яваш-яваш, но без тази характерна ориенталска припряност ;-).

04_0020_harvatska_lokrum

Оглеждаме се за да си изберем „туристически агент“. На кея няколко младежа са извадили дървени маси с плакати и се надвикват един през друг за да привлекат вниманието ни. Насочваме се към „най-симпатичният“ и си закупуваме билети за следващият курс. Правят ни намаление за детето – вози се безплатно :-).

Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (3 votes cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , , , | Вашият коментар