Егейска Турция – ден втори – крепостта Килитбахир, Дарданелите

Продължение от Егейска Турция – ден първи.

28 Април 2013

Станахме в шест. Понеже се задаваха поредица от почивни дни, а в такива случаи има опасност от задръствания, бързахме да отпътуваме. Без да закусваме или да пием кафе, натоварихме всичко в колата и бяхме готови за не повече от 15 мин.

Преди да тръгнем – точно пред хотела, едно куче беше решило, че иска да гризе стъблото на едно малко иглолистно дръвче. Никога не бях виждала такова нещо. Жената от хотела се опитваше да го изгони, но то все се връщаше. Не зная защо толкова държеше на тази кора?

1. Влизаме в Турция

И така, потеглихме към Турция. На Капитан Андреево бяхме към седем. На границата нямаше много коли и преминахме без проблем. Щом влязохме в Турция, ни посрещна голяма бяла джамия и веещо се турско знаме.

IMG_2124

Пътят беше хубав, часа – около седем и половина. Минахме покрай Марица, която в Турция е река Мерич. Целта ни беше да стигнем до Килитбахир и да се качим на ферибота. Митко не беше много развълнуван от това, че е в друга държава. По едно време ни се похвали, че му е паднало едно предно зъбче. По пътя изпреварихме един минибус Хюндай пълен с жени и деца. Не стига, че се бяха натъпкали, а и повечето деца ближеха сладолед. Представям резултатът от този сладолед по дрехите и тапицерията на колата. Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , | Вашият коментар

Фотопленер Метеора – Част VI: Манастир Свети Стефан

Продължение от Част V: Манастир Света Троица

Поемам по пътеката водеща към подножието на скалата, на която е кацнал манастира Света Троица. Фотографското ми темпо явно доста се различава от това на групата и отново съм сам. До някъде, това е добре, тъй като фотографията си е интимно занимание и компанията не е задължителен атрибут. Достигам края на вкопаната в скалата пътека, минавам през вратата в скалата и скоро, почти неусетно  се изкачвам обратно до асфалтовия път. Поемам по него в посока манастира Свети Стефан и след около 300 метра достигам неголямо уширение за около 4 – 5 коли, от където започва въжената линия до манастира Света Троица. На бетонна площадка зад “началната станция” на лифтовото съоръжение забелязвам малък дрон, който се подготвя за полет.

photo_workshop_meteora_dron_DSC0965

Присядам на каменното перило край пътя и с интерес започвам да наблюдавам предполетната подготовка, включваща както стандартната проверка на батерии и комуникация, така и шамански ритуал състоящ се във въртене на пилота около оста му с дрон в ръце и тихо изричане на някакви заклинания по адрес на GPS-а. Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , , | Вашият коментар

Фотопленер Метеора – Част V: Манастир Света Троица

Продължение от Част IV: Пътят Солун – Калабака – сняг, мистерия и приключение

Ден втори. Цялата изминала нощ валя. Атобусът е паркиран точно под прозорците ни пред хотела и ромолененто на дъжда по покрива му действа релаксиращо и  приспивно. Около 3:00 часа за кратко напоителния дъжд се превръща в порой, след което отново утихва. Към 7:05 ме събужда алармата на телефона (по програма в 8:00 – 8:10 трябва да потеглим с автобуса към манастирите). Поглеждам през прозореца на стаята гледащ, точно към скалите. Времето е мрачно и върховете на метеорите се губят облаците. Отварям балконската врата и отвън ме лъхва доста “свеж” утринен въздух (температурата е около 5 – 6 градуса). Полусънен правя една снимка с телефона и бързо се скривам на топло в стаята.

photo_workshop_meteora_kalabaka_hotel

Виждам, че Орлин също се е събудил и проверява нещо на смартфона. След 10 минути сме готови със сутрешния тоалет и слизаме за закуска в ресторанта на хотелa. Шведската маса е доста семпла, но напълно достатъчна. Менюто включва нарязан на дебели самуни хляб, масло, 2 вида конфитюр, сирене, салам, домати, маслини, варено яйце, някакъв сладкиш, кисело мляко и мюсли. В 2 бойлера се предлага чай и някаква рядка, тъмна течност, която определям (или поне ползвам) като кафе. Закусваме набързо и отново се качваме до стаята за да подготвим багажа за деня. Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , , | Вашият коментар

Фотопленер Метеора – Част IV: Пътя Солун – Калабака – сняг, мистерия и приключение

Продължение от Част III: Солун – Римски форум, Ротонда Свети Георги, арката на Галерий, църквата Panagia Dexia, Бялата кула

Въпреки натовареният трафик, излизането от Солун преминава успешно и не след дълго пътуваме по магистрала А2 (Егнатия). От двете страни на пътя се виждат просторни обработваеми площи, като част от тях изглеждат като оризища покрити с около две педи вода. Пресичаме доста пълноводната в момента река Вардар и достигаме до първата по маршрута ни “патарина” – Malgara tolls (пункт за плащане на тол-такса). Плащаме и продължаваме. Скоро се отделяме от магистралата водеща към Атина. Автобусът се откланя от традиционния маршрут през Лариса и поема към Козани следвайки магистрала А2. Километрите се въртят монотонно и аз губя всякакъв интерес към околния пейзаж (до колкото въобще мога да го видя). Единственото разнообразие внася борбата с люковете за пресен въздух на тавана на автобуса и опита те да бъдат настроени така, че никой да не се задушава, но и на никой да не му духа (параграф 22).
След около час минаваме край Козани и от радиоуредбата се разнася гласа на нашия екскурзовод Боби: в момента в дясно от нас минаваме покрай най-голямата електроцентрала в Гърция ТЕЦ Свети Димитър, осигуряваща около 80% от електроенергията на страната, но също така тя е и на 1 място сред 30-те най-големи замърсителя на въздуха в Европа. Прозорците на автобуса мигновено се покриват със смартфони и таблети готови да заклеймят най-големия замърсител…

photo_workshop_meteora_kozani_central_st_dimitar

Гледката е по-скоро пасторална, отколкото зловеща. Централата е разположена насред добре поддържани зелени полета, на фона на тъмносини хълмове. Облаците пара излизащи от охладителните кули постепенно се сливат със сиво-синкавите слоести облаци. Цялата сцена е осветена от полегатите лъчина залязващото слънце и в повечето от нас се надига желанието рейса да поспре и да разставим фототехниката. Но уви, подобна спирка не е предвидена (а и няма и къде) и се задоволяваме с кадрите от мобилните устройства. Гледката предизвиква кратки дискусии, но скоро те утихват и пътниците се отдават на поредната порция униние. Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , , | Вашият коментар

Фотопленер Метеора – Част III: Солун – Римски форум, Ротонда Свети Георги, арката на Галерий, църквата Panagia Dexia, Бялата кула

Продължение от: Част II: Солун – църквата Свети Димитър

Фотообиколката продължава към останките в центъра на укрепеня римски град Солун, където в древността са се пресичали двете главни улици кардо – ориентирана от север на юг и декуманус – от изток на запад. На това място върху руините на древногръцка Агора е бил построен Римския форум играл в продължение на много години ролята на икономически, политически, социален и религиозен център.
Пътят от Свети Димитър до там минава по тясна уличка, която след стотина метра ме извежда на северната страна на обширен правоъгълник (заемащ площ от около 18 декара). Трябва да взема трудното решение – от коя страна да го заобиколя? Нямам никакви аргументи в полза на нито един от двата маршрута и решавам да мина от западната страна с идеята да имам по-добра гледна точка за няколко кадъра.

photo_workshop_meteora_thessaloniki_roman_forum_DSC0704

Ентусиазма ми за снимки не е особено голям. Времето е мрачно, светлината никаква, а и самото място не стимулира по никакъв начин креативноста ми. Сателитните снимки в Google изглеждаха доста по-привлекателни от разкрилото се пред мен пространство приличащо по-скоро на селско футболно игрище отколкото на антична забележителност. Предполагам, че това от части се дължи и на посттравматичен стрес от направената обиколка на Егейска Турция през 2013, когато в рамките на 9 дни посетихме и разгледахме десетки амфитеатри, агори, стадиони, храмове, площади и всякакъв друг древен камънак. Имам чувството, че в скоро време нищо с габарити по-малки от стадиона Уембли не би ме впечатлило или да привлякло вниманието ми.  :-? Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , | Вашият коментар

Фотопленер Метеора – Част II: Солун – църквата Свети Димитър

Продължение от Част I: Да пътуваш като куфар

Автобусът спира до площада пред църквата “Свети Димитър”, която е началната точка на заложената в програмата фото обиколка на Солун (Θεσσαλονίκη). Разполагаме ТОЧНО с два часа и половина “свободно време” (волна програма) за разходка, снимки и обяд, след което рейсът ще ни чака на Бялата кула (която по думите на екскурзовода не е точно бяла). Вероятността някой да се загуби е минимална, тъй като, която и улица да се хване надолу извежда на крайбрежната, от която кулата се вижда ясно. Разстоянието е около 2 километра спускане и се изминава за не повече от 40 минути спокоен ход. По маршрута се намират едни от основните забележителности в Солун: църквата Свети Димитър, Римският форум, Ротондата, арката на Галерий, пазара и естествено Бялата кула.

Thessaloniki_photo_tour

Предварителните метеорологични прогнози бяха за проливен дъжд, но щастието ни се усмихва и времето е само сивото и мрачно, но все пак топло и без дъжд. Обещаващото начало приповдига духът на групата и тя е готова за старта на обиколката.
Изсипването ни от автобуса привлича любопитните погледи на по принцип привикналите с множеството туристи минувачи, но все пак гледката на компактна група от 65 човека слизащи от изключително дълъг автобус и носеща фото техника за над четвърт милион лева е нещо, което трудно  може да остане незабелязано. Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , | Вашият коментар

Фотопленер Метеора – Част I: Да пътуваш като куфар

Часът е 5:00. Острият звук от алармата на смартфона ме изтръгва от царството на сенките. С добре отработено движение го напипвам и го карвам да млъкне. Правя отчаян опит да разчета причината за ранното събуждане, но все още съненият ми поглед не успява да се фокусира върху дислея. Махвам с ръка и ставам. Още с втората крачка връхлитам върху нещо черно, тежко и ръбато оставено на пода по пътят ми към банята. Острата болка в босия ми палец провокира водопад от мили думи и миг преди да изругая на висок глас: “Кой по дяволите е оставил това нещо тук!!!” получавам прозрение – това е фотораницата ми, а причината за нейното присъствие и за ранното ставане е предстоящото заминаване на фотопленер със звучното заглавие “Метеора – там където небето среща земята”.

fotoworkshop_meteora_DSC0880

Опитвам се да не разбудя цялото семейство със сутрешния тоалет, но в старанието си бутам паста за зъби, която от своя страна събаря дезодоранта, който пада в сапунерката и с общ трясък всичко се отзовава на пода. Вече всички са събудени и с чувство на изпълнен дълг мога да закуся на спокойствие. Изпивам набързо едно кафе, мятам фотораницата на рамо, грабвам сака, казвам едно “Чао” и излизам в лепкавият влажен мрак на все още спящия град. Прочети целият текст »

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Categories: Пътеписи | Tags: , , , , , , , , | Вашият коментар