№39a. гр. Перник – Подземен минен музей

Минен музей - гр. Перник

Минен музей – гр. Перник

Перник е селище с хилядолетна история, но историята на съвременния Перник като индустриално сърце на България започва на това място. Намираме се на мястото, където през 1891г. е открит първият подземен рудник – „Старите рудници”.

Рудникът е работил до 1966г. В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина Величка в Полша, която представлява подземен музей. Така се ражда идеята в Перник също да има такъв музей. Музеят отваря врати през 1986г. и до момента е единственият на Балканския полуостров и един от малкото в Европа.

Музеят е разположен в две от запазените галерии на „Старите рудници”. Двете галерии са с обща дължина 630 м. Обособени са 30 експозиционни ниши, които проследяват историята на въгледобива за повече от един век.

Експонати:

  • електрически локомотив, акумулаторен – Siemens от 1925 г.
  • платформа с буре за вода – поради състоянието на въздуха в галериите един миньор е изпивал по 5 – 6 литра вода на ден;
  • вагонетки, с които са се придвижвали миньорите;
  • електрически локомотив „Сименс”, 1925г. – с него са се извозвали пълните с въглища вагонетки
  • камера 1 (вляво) – автентичен въглищен пласт; разположени са две фигури на руднични гноми – гномите са пазители на подземните богатства и миньорите вярват, че тези фигури ги предпазват от беди;
  • камера 2 (вдясно) – суха зидария – от 1958г.
  • камера 3 (вляво) – склад за взривни материали
  • камера 4 (вляво) – ръчна количка и дървени тарги, с които се изнасят добитите въглища до 1895г.; след това се въвеждат дървените вагонетки; карбитна лампа – от 1902г.
  • камера 5 (вдясно) – схема за взривяване на забоя;
  • камера 6 (вляво) – випер – механизъм за разтоварване на вагонетките
  • камера 7 (вляво) – ранжирна машина (безконечно въже) – 1928г.
  • камера 8 (вдясно) – гумено-транспортна лента, 1936г.
  • камера 9 (вляво) – метална вагонетка и товарачни машини;
  • камера 10 (вдясно) – товарачни машини и вагонетка
  • камера 11 (вдясно) – товарачна машина
  • камера 12 (вляво) – проходчески комбайн, 1936г.
  • в дъното на първата галерия – електролокомотив „Сименс”, 1925г.
  • камера 13 – макет на кон – от 1896г. се въвежда извозът на въглища с коне; през 1922г. в пернишките рудници са работили 350 коня, от които 2/3 изцяло под земята; мултимедийната зала – била е конюшня;
  • камера 14 (вляво след мултимедийната зала) – дървени крепежи тип скара
  • камера 15 (срещу мултимедийната зала) – хаспел и метална вагонетка Това е мястото, на което посетителите се намират на 50 метра под земята;
  • иконостас на Св. Иван Рилски

В началото се минава през тунел, укрепен с тухли и дървени подпори – така, както е било в миналото. По цялото протежение на галериите могат да се видят различни съоръжения за укрепване и осветление. Представена е и експозиция на транспортната техника – различни видове локомотиви и пътнически вагонетки, повечето от които са автентични и показват прогреса в минната индустрия след 1896 г.

Посетителите могат да се докоснат и до автентични миньорски инструменти. В експозициите на музея са показани аксесоари и екипировка, минни телефони и средства за комуникация, предпазни средства, самоспасители и др.

Беседата и обиколката на Музея по минно дело продължава около 40 минути. Температурата в галерията е почти еднаква през цялата година, затова туристите, които посещават музея през лятото, трябва да вземат топли дрехи, защото градусите са малко над нулата.

Легендата за св. Иван Рилски.

Св. Иван Рилски се явява в съня на един човек, посочва това място и казва: „Отидете и започнете да копаете. Там ще откриете черно злато”. Така са открити въглищата. Години по-късно, когато рудникът вече работи, група миньори са затрупани при срутване на земния пласт. Легендата разказва, че в този момент, когато те очакват смъртта, се появява човек, облечен в бяло, който носи в ръката си светилник, и ги извежда. Човекът, който е сънувал „черното злато”, казва: „Аз го познах. Това е св. Иван Рилски, който дойде да ни спаси”. Оттогава миньорите вярват, че св. Иван Рилски е техният небесен покровител. В някои рудници е имало подземни параклиси. От м. март 2012г. в Подземния минен музей има иконостас на Св. Иван Рилски.

РАБОТНО ВРЕМЕ:

Понеделник – Петък – от 10 до 16 часа.

Събота и неделя – почивни дни.

Входни такси: възрастни – 3 лв.; пенсионери и ученици – 1 лв.

Беседите се провеждат само на български и са включени в цената на билета за вход.

ЗА КОНТАКТИ:

Музей на минното дело

град Перник, ул. „Физкултурна” №2

Телефон: +359 76 60 81 31

e-mail: museum_pernik@abv.bg

Източници: Официален сайт на БТС – 100 НТО, Официален туристически портал на България


GPS координати: 42.609333, 23.029288

Печата се намира


VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.