Въодушевен от множеството изчетени пътеписите на колеги, реших и аз да споделя впечатления и снимки от една семейна екскурзия из Родопите. Идеята се беше родила в главата ми още отдавна, като спомен от детските ми години, когато бях по тези места с група за екскурзионно летуване.
И така, годината е 2005 и един хубав есенен ден се качихме на колата и потеглихме.
Маршрута бе София -> Чудните мостове -> пещера Ухловица -> Кръстова гора -> София.
Пътя до отклонението за х. Чудните мостове го взехме на един дъх. От там нагоре имахме няколко километра, които по детските ми спомени щяха да бъдат off-road. 
Това доста ме притесняваше тъй като Passat-а ни е доста нисък. 
За наш общ късмет изненадата беше приятна – пътя беше доста тесен, но ремонтиран с изключение на 10-15 упорити и неподдаващи се на превъзпитание дупки.
В късния следобед след около половин час криволичене по тесните завои (където се молиш да няма насрещна кола, карана от местен джигит) достигаме до местността Чудните мостове, а от там след още 2 – 3 километра и до крайната ни за деня цел – хижа Скалните мостове.
На другата сутрин, въпреки навъсеното време поемаме пеш обратно към местността Чудните мостове. Достигаме до паркинга и по стръмна кална пътека се спускаме към природния феномен.
Според проучванията се смята, че преди образуването си природната забележителност Чудните мостове е било пещера с доста буйна подземна река. При земетресение свода на пещерата се е срутил. В последствие водите на реката са отнесли падналите камъни, а вятъра е загладил ръбовете на скалите и така се е стигнало до днешния му вид.
Това е един от ръкавите (входовете) на пещерата, където в днешни дни си е намерила път реката.
А ето ни и нас пред една от стените на моста изписана с имена и посвещения :-(. Едно време моя баща ми беше казал една мисъл, която винаги ме е възпирала да се увековечавам по подобен начин: “Имената на глупците, висят по стените”
Продължаваме разходката си по течението на реката.
Това е едно от местата, където човек може да се почувства малък. Къде ли са ме довели ?!?
Накрая пътеката става непроходима.
Асоциациите към тази снимка ще ги оставя на всеки от Вас.
Реката изчезва отново в недрата на земята, като е било още преди хиляди години.
Тази част на пещерата не е добре проучена (за да не кажем, че въобще не е проучена). Смята се че пещерата е дълга няколко десетки километри и водите се появяват отново на повърхността някъде на територията на Гърция.
Изкатерваме се по склона над мястото, където реката изчезва под земята. Малкият турист е много ентусиазиран. 
От там се разкрива чудна гледка към старата хижа Чудните мостове.
Навеса и тежките дървени маси подканят задъхания от изкачването турист, че е време за студена бира или топъл чай.
Героите вече са уморени, и докато ние си взимаме печати в книжките 100 НТО (обект 85), той се отдават на заслужена кратка почивка.
Поемаме обратно пътя към хижата водеща се хотел “Скалните мостове”. Ето един кадър за любителите на offroud-а:
В хижата в очакване на порция шкембе чорба се наслаждавам на следната типично българска картинка
