Измина почти 1 година от предишното ни посещение на Чудните мостове. Цяла година бяхме обработвали нашите приятели, колко е хубаво там. Бяхме ги облъчили с подходящ снимков материал и всички имаха „вътрешната потребност“ 
да посетят това райско кътче на България.
И така рано сутринта на 26 август 2006 потегляме конвой от три коли към Чудните мостове. Време прекрасно, настроението още по-добро. Този път маршрута е по различен: София -> с. Забърдо -> Чудните мостове -> Асенова крепост -> София
Причината да се отбием до „световно известното“ с. Забърдо е репортаж в новините на една телевизия (не си спомням вече коя) за „уникалното Виенско колело на с. Забърдо“ – прародителя на сегашния атракцион „Виенско колело“ 
.
с. Забърдо – Виенското колело
След кратко лутане попадаме на „уникалния феномен“. Действително е уникален, но за декор на водевил. Странна доста нескопосано направена и обезпокоително неподсигурена дървена конструкция. Нарушавайки всички норми за безопасност и закрила на детето на Европейският Съюз ;-), качваме наследниците за по една снимка.
с. Забърдо – Виенското колело
Добре, че конструкцията е заключена с верига и катинар иначе пак щяхме да правим комисии за разследване на инциденти.
с. Забърдо – Виенското колело
Това което прави впечатление е детската площадка в непосредствена близост до инженерния феномен.
с. Забърдо – детската площадка
Изключително добре поддържана и чиста (нещо което сме забравили как изглежда в София).
с. Забърдо – детската площадка
Следва местен урбанистичен елемент.
След кратка почивка, поемаме към хижата Скалните мостове. Следва настаняване и бегом обратно надолу към Чудните мостове.
За разлика от предишния път времето е разкошно, групата е по-сериозна и по-ентусиазирана.
Всеки е въоръжен до зъби с необходимата фото и видеотехника – ще се увековечава Момента.
За да не се повтарям и да ставам досаден тук ще приложа ограничен брой снимков материал от природния феномен Чудните мостове.
Чудните мостове
Реката е почти пресъхнала и може спокойно да се мине срещу течението и под едната от арките.
Чудните мостове
При пълноводие достъпа до тази част е невъзможен освен със специална екипировка
Чудните мостове
Чудните мостове
Чудните мостове
От тук нататък започва царството на елфи, гномове и тролове.
Чудните мостове
Високопланинска маркировка в зародиш
Чудните мостове – планинска маркировка
Поверието казва, че когато човек се качва във високата планина трябва да вземе едно камъче (камък) от равнината и да го качи в планината, където да го остави върху някоя такава пирамида край пътеката. Така по естествен начин се изгражда и поддържа маркировката във високите планински участъци. Следват снимки за спомен (нали сме много шарена група 
)
Чудните мостове
Някой се смилява и АЗ се появявам в кадро.
Чудните мостове
Достигаме края на пътеката.
Чудните мостове
Отново сме намусени, но трябва да се връщаме – пътеката е свършила.
Чудните мостове
Обратно по течението към изхода.
Чудните мостове
Чудните мостове
Вече сме пред хижата и поемаме по обиколната пътека (вече сериозно ремонтирана и доста по-добре обезопасена).
Чудните мостове
Тази вечер групата е сериозно подготвена (взели сме си поука от предишното посещение)
Скалните мостове
Дори покривка за еко-масата си носим
Скалните мостове
Когато сложих 3 литровата бутилка с червено вино в багажника жена ми запротестира „За какво си помъкнал толкова вино? Кой ще го пие?“ Вече е средата на вечерта и … средата на бутилката с червено вино :-P, а заспалите физиономии са от светкавицата, да не си помислите нещо друго 
Скалните мостове
На другия ден потегляме обратно за София, но ни очаква посещение на Асенова крепост (има я и в книжките 100 НТО ;-)). Спираме за последни снимки по пътя от Чудните мостове към главния път.
Чудите мостове – някъде по пътя
Проклета електрификация, вечно ще се появи, там където да ти развали хубавия кадър.
Имаше идея да се спира и на Бачковския манастир, но там имаше ОГРОМЕН цигански (romski) събор и решихме, да не рискуваме да се разделим с ценни части от возилата и/или багажа. Подминахме стълпотворението и достигнахме Асенова крепост. Първото впечатление от паркинга е за изумително … НИЩО
Асенова крепост
След преодоляването на една доста off-road напълно необезопасена пътека над стръмните скали се разкрива гледка към църквата в подножието на крепостта.
Асенова крепост
Струвало си е зора. Реставрацията е доста добре направена и радва окото.
Асенова крепост
След изкачването на стъпалата се налита на едни доста словоохотлив субект, от който трябва да се вземе печата за книжката 100 НТО. Оказва се не лека задача.
Във вътрешността стенописите (или по-скоро запазената част от тях) впечатляват с детайлността на рисунъка.
Асенова крепост
Асенова крепост
Обиколката около църквата затвърждава възхитата от майсторлъка на старите майстори.
Асенова крепост
Изкачваме се към крепостта и се наслаждаваме на гледката.
Асенова крепост
Вече сме на върха.
Асенова крепост
Това е останало от Самуиловото величие
Асенова крепост
Снимка за довиждане
Асенова крепост
и отново на път. След няколко часа сме в София, но още по пътя планираме следващата екскурзия.