Продължение от Част IV: Пътят Солун – Калабака – сняг, мистерия и приключение
Ден втори. Цялата изминала нощ валя. Атобусът е паркиран точно под прозорците ни пред хотела и ромолененто на дъжда по покрива му действа релаксиращо и приспивно. Около 3:00 часа за кратко напоителния дъжд се превръща в порой, след което отново утихва. Към 7:05 ме събужда алармата на телефона (по програма в 8:00 – 8:10 трябва да потеглим с автобуса към манастирите). Поглеждам през прозореца на стаята гледащ, точно към скалите. Времето е мрачно и върховете на метеорите се губят облаците. Отварям балконската врата и отвън ме лъхва доста “свеж” утринен въздух (температурата е около 5 – 6 градуса). Полусънен правя една снимка с телефона и бързо се скривам на топло в стаята.
Виждам, че Орлин също се е събудил и проверява нещо на смартфона. След 10 минути сме готови със сутрешния тоалет и слизаме за закуска в ресторанта на хотелa. Шведската маса е доста семпла, но напълно достатъчна. Менюто включва нарязан на дебели самуни хляб, масло, 2 вида конфитюр, сирене, салам, домати, маслини, варено яйце, някакъв сладкиш, кисело мляко и мюсли. В 2 бойлера се предлага чай и някаква рядка, тъмна течност, която определям (или поне ползвам) като кафе. Закусваме набързо и отново се качваме до стаята за да подготвим багажа за деня.
Колегата е изправен пред трудния избор и се чуди, кои от обективите да вземе за днешната фото сесия. Аз разполагам само с два – AF-S DX Nikkor 16-85mm f/3.5-5.6G ED VR и AF-S VR Zoom-Nikkor 70-300mm f/4.5-5.6G IF-ED за моя Nikon D90 и при мен дилема не съществува – взимам и двата. Скоро фотораницата ми е екипирана с 2 филтъра, статив, резервни карти памет, карта на местността, аптечка, дъждобран, шише с вода и голям чадър.
Във фоайето групата се е събрала готова за тръгване. След традиционното за 1 март закичване с мартеници и спазвайки стриктно правило 1 за организираните екскурзии, всички се качваме в автобуса и потегляме към манастирите. Безкрайно дългият автобус се заусуква по острите завои към върховете на скалите и Георги (шофьора) за пореден път доказва своите умения. Малко след тръгването научавам и правило номер 3 на организираните пътувания:
За какво служи програмата? Естествено, за да има какво да се променя!
Според прогнозата за времето, вероятността за валеж е над 86% и организаторите решават да разменят програмата, като днес посетим само 2 от предвидените за разглеждане и снимки манастири, които са отделени от основната група, а именно манастира Света Троица и манастира Свети Стефан.
Дестинацията Метеора от доста години присъства в списъка ми “Някой ден” ( планувани за посещение места), но досега все не е попадше в обсега на реализираните проекти. Значителното разстояние и липсата на подходящи 4 поредни свободни дни, година след година отлагаха посещението на манастирите. Но тъй като в момента съм безработен (разполагам с цялото свободно време на света), реших да се възползвам от създалата се възможност и след като са ме пратили на майната ми, да се върна от там отпочинал и със сувенири . Не мога да отрека и намесата на съдбата. Точно бях се захванал да планирам маршрута до Калабака, когато Facebook-a изписука и се появи покана от StyleTravel за Фотопленер до Метеора. Величествените гледки на кацналите на върха на скалите манастири запечатани на снимки на колеги винаги са подклаждала интересът ми към това място, но това което видях на живо не може да се сравни с нищо…
Часът е 8:50 и вече сме на терен. Облаците започват да се вдигат и пред нас се разкрива спираща дъха панорама, напълно оправдаваща наименованието Метеора, което в превод означава „висящи във въздуха“. Върховете на огромните скали от пясъчник покрити със зелен мъх, извисяващи се на 400 – 500 метра над околния равнинен пейзаж се губят в облаците. Под напора на екзалтираните фотографи автобусът ни оставя още по пътя (на отбивката за манастира Света Троица) и всички трескаво започват да снимат.
Според най-разпространената теория, скалният феномен се е образувал преди около 60 милиона години в следствие на грандиозен геоложки катаклизъм, предизвикал оттеглянето на водите на тогавашно езеро, покривало земите на днешната Тесалийска равнина. С течение на времето вятъра и температурните промени са свършили останалото, за да се оформи днешния вид на небесните стълбове.
Всичко наоколо изглежда някак магическо, сюрреалистично и мистично. Дивият и недостъпен пейзаж, привлякъл тук първите отшелници християни, заселили скалните ниши и пещери (скитове) още през 11 век е останал непроменен и до ден днешен вдъхва респект и страхопочитание.
Манастирския комплекс Метеора е вторият по важност в Гърция след Света Гора, но от 26-те манастира съществували по върховете на скалите по времето на най-големият разцвет на монашеската общност, към момента са оцелели само седем, като отворени за посещение са шест от тях.
Малката ни група: Траяна, Орлин, Дарин и моя милост (зад кадър)
се насочва към построения на високата над 400 метра скала мъжки манастир Света Троица (Holy Trinity, Μονή Αγίας Τριάδος, Agia Triada).
От асфалтовия път поемаме по криволичеща, но широка и павирана пътека, извеждаща ни в подножието на скалата.
В миналото манастирите са имали освен духовна и отбранителна функция и достъпа до тях се е извършвал само с подвижни стълби и мостове или с въжени подемни съоръжения. За щастие в днешно време не се налага да се ползваме някое от тези съмнителни съоръжения и ние преминаваме през пробития в скалата вход.
След малък тунел поемаме по врязаната в скалите пътека (изградена чак 1925 г. от игумена Никандър) водеща до около 130 – 140 каменни стъпала осигуряващи лесен туристически достъп до монашеската обител.
Преодоляваме краткото изкачване и към 9:40 достигаме до манастира. Ранното потегляне от хотела е дало своя резултат и сме изпреварили тълпите туристи, като към момента единствените посетители са колеги от пленера.
Входна такса за манастира Света Троица е 3,00 €, за което надлежно се издава платежен документ.
За наша радост снимането във всички манастири е позволено. Изключение правят манастирските църкви и музеи, където забраната е ясно посочена.
Както в повечето манастири и църкви и тук има дрескод, но за разлика от в България, в Гърция той се спазва стриктно:
- мъжете не могат да са по къси панталони и дрехи без ръкав
- дамите трябва да са ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с дълги поли и покрити рамене
Ако дамите не са в “прилично” според горните изисквания облекло се налага да вземат и ползват от предлаганите на входа стилни поли .
Света Троица е един от най-бедните манастири в района и не е особено впечатляващ. При разходката ми из него оставам по-скоро с впечатление за административна сграда, а не за монашеска обител. В един от коридорите засичам единствения обитаващ постоянно манастира монах, който съвместява функциите на божи служител, касиер и екскурзовод.
На входа на манастира се намира изсечен в скалата малък параклис посветен на Свети Йоан Кръстител. Манастира разполага още с трапезария, кула с лебедка, килии, цистерни за вода и складови помещения. Примитивния асансьор се е използвал както за доставка на провизии, така и за качване на монасите, които са сядали в мрежата и с помощта на дълго въже са били изтегляни покрай отвесната скала. Честно казано, било е доста екстремно изживяване.
Обиколката ми продължава с богато изрисуваната с фрески от XIV век манастирска църква .
Както навсякъде и тук мястото за палене на свещи е изнесено отвън за да не се опушват стенописите.
Излизам навън и попадам в красиво оформена и поддържана градина разположена върху малкото плато на върха на скалата.
Гледките, които се разкриват оттам към околностите са просто пленителни. На северозапад се виждат Големият Метеор (Преображение Господне), Варлаам и Русану.
А на югозапад чудесна панорама към разположеното в подножието на Метеорите селото Калабака.
ВНИМАНИЕ! Мъхът покриващ скалите е изключително хлъзгав особено след дъжд и почти никъде няма парапети обезопасяващи скалите. Едно подхлъзване в края на скалите и ще следва 400 метров полет – време твърде кратко за да се научите да летите. Явно има божия намеса, след като до сега не се е случило нещастие при безбройните туристи опитващи се да надникнат от самия им ръб.
В днешни дни, за да се осигури лесен транспорт за служители, материали и провизии от пътя до манастира над пропастта на височина около 300 метра е построена въжена линия, по която почти непрекъснато се движи малка, примитивна кабинка.
Освен историческата и религиозна стойност интересна подробност за манастира е, че през 1981 той е бил използван като декор за заснемането на епизода “Само за твоите очи” (For Your Eyes Only) с Роджър Мур от поредицата за Джеймс Бонд.
Към 10:20 обиколката ми в Света Трица приключва и е време да се насоча към втория обект в програмата за деня – манастира Свети Стефан.
Повече снимки от манастира Света Троица може да разгледате във фото галерията тук.
Следва продължение…
Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Каламбака, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.