Комплексът Хаджи Бекташ Вели (Haci Bektaş-ı Veli) е открит като музей за посетители на 16 август 1964 година. При посоещението в него могат да се наблюдават разнородни архитектурни стилове и елементи, вариращи от 13 до 19 век. Комплексът се състои от три основни части: Първа (Nadar), Втора (Dergah) и Трета (Hazret), като всяка от тях е построена около вътрешен двор.
1. Главен вход Catal (Fork) 2. Първи двор (Nadar) 3. Чешма Ucler 4. Вратата на дървета 5. Тоалетна 6. Заседателна зала 7. Басейн 8. Втори двор (Dergah) 9. Вратата на конника Altilar (Sixes) 10. Чешмата с лъва 11. Джамия |
12. Кухня 13. Двуетажна сграда (Kilerevi) 14. Зала на четиридесетте 15. Трети двор (Hazret) 16. Гробище 17. Гробница 18. Парк 19. Güvens Abdal 20. Мавзолей 21. Мавзолей 22. Мавзолей на Sultan Balum |
Първи двор (Nadar)
В първи двор (Nadar) се влиза през монументалната порта Catal (Fork) разположена на южната страна. Веднага в дясно от входа се намира украсената с печата на Соломон чешма Ucler, символизираща Твореца, Мохамед и Али (фундаменталната концепция на алевийската вяра). Тя е подарък от Фатма Нурие (Fatma Nuriye), съпругата на великия везир Халил паша през 1902 г., когато комплексът е била оглавявана от Фейзелах Дедебаба (Feyzullah Dedebaba). Първоначално в този двор са се намирали редица сервизни помещения като конюшна, фурна, баня, тоалетна, пералня и къща за гости, помещения обитавани от дервишите които са обработвали земята и ратаи наети от текето. За съжаление тези постройки не са оцелели до днес, като част от тях са разрушени при превръщането на комплекса в музей.
Втори двор (Dergah)
Във втория двор (Dergah) се влиза от първият двор през порта (Ucler) с триъгълен фронтон и арка. За разлика от предишня двор, повечето от помещения тук са оцелели и до днес. Като се започне отдясно, в него се намират чешмата с лъва, помещенията на главната столова и джамията на комплекса. В центъра е разположен басейн, а в ляво, къща за гости, зала за срещи (заседателна зала), килер и помещенията на главата на текето (дервишки манастир).
Чешмата с лъва (Arslanli çeşme)
Чешмата с лъва (Arslanli çeşme) е украсена със статуя на лъв изсечена от александрийски мрамор в стила на класическото египетското изкуство. Стауята е дарена на текето през 1875 г. от Фатма Ханъм (Fatma Hanim), потомка на Османският управител на Египет, Кавалали Kavalali Мехмет Али паша (Kavalali Mehmed Ali). Самата чешма (в която в последствие е поставена статуята) е построена през 1554 година и е дарена от името на Малкоч Бали бей, управител на Силистра.
Кухня и трапезария
Според един надпис, този столова е издигнат през 1560 и е още едно дарение от името на Малкоч Бали бей. В нея са изложени известния огромен черен казан, малки котли и други кухненски прибори. В средата на помещението се намира каменна транжорна на която е било обработвано месото използвано в кухнята. Направената възстановка впечатлява с детайлност и реалистичност и кара посетителя да се потопи в семплото ежедневие на дервишите обитавали текето.
Джамията Tekke Cami
Тази джамия е построена през 1834 г. от султан Махмуд II. Въпреки късната си датировка, джамията е изградена в много консервативен стил. От вътрешната страна може да се види, че тя е покрита с купол, но отвън, куполът е скрит от нисъка конусовидна шапка покрита с олово. Минарето не е оригиналното, а е построено по време на реставрацията.
Къща за гости (Mihmanevi)
Тази къща за гости („mihman“ означава „гост“) е била използвана за настаняване на посетителите, когато текето е било действащо. Днес тя се използва като депо на музея.
Басейнът
Басейнът е разположен точно срещу входа. Надписът на него показва, че е построен през 1906-1908 от Назли Хатун, съпруга на Мат паша, управител на Бейрут. Южната фасада е с триъгълен фронтон увенчана с дванадесетлистна “Huseyni” корона. За основа на фонтана е използван древен капител в Коринтски стил. През лятото басеина се пълни с вода, а целият му борд е украсен с множество саксии и съндъчета с разноцветни цветя, декоративни храсти и бонзаи.
Заседателна зала (Meydanevi)
Това е едно от най-важните помещения. В него са се провеждали всички важни церемонии като допускане, промоция и др. Според един надпис то е било построено през 1367 от султан Мурад I, но в последствие е преминало през много реконструкции и възстановки. Техниката на строителството на тавана на залата е особено интересна. В залата са изложени калиграфски плочи, Бекташкия трон, музикални инструменти, картини, стари черно-бели снимки, печати, както и разнообразие от обекти с етнографски характер.
Kilerevi
Тази двуетажна сграда има двойна функция. На приземния етаж е килера на текето и е мястото, където се съхранява храната и други консумативи. Горният етаж служи като резиденция на ръководителя на текето. Днес, сградата се използва като депо за библиотеката.
Трети двор (Hazret)
В третият двор (Hazret) се влиза през покрита с зелена ламперия порта Altilar (Sixes), която е увенчана с ниска арка. Един от ъглите на двора се намира малък музей в чест на посещението на Ататюрк. В двора са разположени Дома на основателя (Pirevi), гробницата на Balim Sultan, и гробището.
Музеят на Ататюрк
Това е малък музей, разположен непосредствено от дясно на входа. Той е посветен на посещението на Мустафа Кемал паша в манастира на 22 дек 1919, след конгреса в Сивас.
Дома на Основателя (Pirevi)
Дома на Основателя (Pirevi) се намира точно срещу входа. Към него са достроени помещения между 13-ти и 16-ти век. От ляво и от дясно на входа са гробовете на Babas (буквално „бащите“, шейхове) и dedes („дядовци“, старши шейхове), които са служили в манастира.
Натруфена мраморна порта, наречен Akkapi, води в централната украсена с живопис зала (Orta Medhal). В дясно се намира килията на изпитанието (Cilehane), известен още като Kizilcahalvet или „огнена пещ“. Това е сърцевината на манастира. Там новопостъпилите претърпявали изпитанията си, преди да бъдат приети в ордена. През сромна на вид врата се влиза в залата на четиридесете (Kirklar Meydani). Тя е с дървен таван и богато изрисувани стени. Предполага се, че намиращият се там известен свещтник Kirkbudak (четиридесетте клона) е от индийски произход и вероятно е бил подарен на такето. Също така в залата са изложени ръкописни части от Корана изписани с почерка на халиф Али, копринени килими подарени от шаха на Иран, знамена, комплекти от чаши, оригиналната сребърна врата от гробницата на Хаджи Бекташ Вели, няколко оръжия, и различни обекти с етнографски характер, които са свързани с културата и обичаите на Бекташите.
На източната страна на залата за срещи са разположени гробовете на дервишите Хорасан (Khorasan), а тези на Celebis (ръководители на ордена Мевлеви) се намира в срещуположната страна на запад.
Скромна по размери декоративна мраморна врата (известена като Gokesik, „Небесен“) води в Обителта на Основателя, която е и гробницата на Хаджи Бекташ Вели. Помещението е оформено в стила на селджукската архитектурата и неговите куполи и стени са богато украсени. От вън гробницата е покрита с висок конусовиден покрив покрит с олово.
Гробницата на Guvenc abdal (abdal е висок пост в ордена на дервиште) съдържа гробовете на Guvenc, съпругата му Dunya Guzeli, и техните служители. Украсата на купола на гробницата не е оригиналната, а е плод на реставрацията на текето.
Гробницата на Белим султан (Balim Sultan Turbesi)
От дясната страна на двора е гробницата на Balim Sultan изпълнена в стила на традиционната селджукска архитектура. Тя е покрита с пирамидален покрив.
Balim Sultan е представител на дервишите в Dimetoka, присъединил се в последствие към този манастир извършил редица важни услуги от името и по заповедите на бекташите. Поради тази причина, той е посочен в йерархията на бекташите като Pir-i Sani или Втори Основател.
Освен гроба на Balim Sultan в тази гробница са и гроба на Kalender Shah.
Самата гробница е построена през 1519 г., три години след смъртта Balim Sultan, от Sheiksuvar Ali бей (главата на клана Dulkadiroglu и един от военните командири на Селим I). Интериорът на купола и стените на гробницата са украсени с фрески. Тук са изложени свещник, оригиналната вратата на гробницата и редица калиграфски плочи.
Приличащите на черница дървета пред гробницата (Morus Nigra) са „дърво на желанията“. Според една стара традиция, тези които дойдат да се молят на гроба, завързват платнена лента на някой клон на това дърво в уверение на това, че молитвите им ще бъдат чути.
Гробище
Гробището, намиращо се в непосредствена близост до гробницата на Balim Sultan е мястото за почивка на дервишите, които са служили в текето. Различните стилове на шапки стърчащи над надгробните плочи показват принадлежността на погребаният към отделните религиозни кланове. Всяка една от тях е уникален примери на турско-ислямското изкуство по онова време.
Парк
От външната страна на оградата на комплекса до третия двор е оформен много приятен парк за отдих използван от много хора през лятото за пикиник.
Вижте още ще снимки от музея на Хаджи Бекташ Вели >>
GPS координати: 38.943211, 34.561573