Егейска Турция – тръгваме от София

Posted by on октомври 17, 2013

Продължение от Егейска Турция – подготовката

Ден първи 27.04.2013 – тръгваме от София

Маршрутът за днес е:  София -> Мезек -> вр. Шейновец ->  Любимец

Натоварихме багажа, мъжа ми сглоби цялата техника в колата и потеглихме. Макар, че сме обиколили България надлъж и нашир се оказа, че в района на Любимец, където щяхме да нощуваме имаше какво да се разгледа. Времето беше прекрасно, полетата с рапица бяха като блестящ жълт килим, беше свежо и зелено.

Колкото повече наближавахме границата, толкова повече се виждаха надписи на турски и се усещаше, че Турция е близо. Интересното на района на Свиленград е, че и Гърция е близо. Доста приятно е усещането, че можеш да продължиш към която държава искаш без да мислиш за визи и документи.

IMG_2058

Все още сме в България, но Турция вече е близо

1. „Тракийска куполна гробница” с. Мезек

Първата ни спирка беше „Тракийска куполна гробница” в с. Мезек. По пътя мъжа ми се беше обадил в туристическия информационен център с. Мезек, за да потвърди посещението ни и за да сме сигурни, че ще има кой да ни покаже гробницата. Когато пристигнахме, нямаше други туристи. Човекът, който ни посрещна беше приветлив и любезен. Разказа ни историята и как е открита гробницата. Отсреща виждахме Гърция. Винаги е вълнуващо, когато границата между две държави е пред очите ти.

Влязохме в гробницата. Най-интересното и любопитно е, че нищо не е реставрирано и запазено както си е било. Как е строена гробницата, никой не знае, но влага не прониква, а между самите камъни няма спойка.

_DSC0477

Минахме по дълъг коридор и стигнахме до самата гробница. Последната врата е толкова ниска, че който влиза няма как да не се поклони. След нас дойде още една група. Попитахме екскурзовода, как се стига до крепостта Мезек. Той ни обясни да внимаваме да не се качим до връх Шейновец, а да се отклоним към крепостта. Ние разбира се веднага решихме да отидем до върха. Една кола беше спряла плътно зад нас и не можехме да излезем. Почакахме. Един човек по джапанки дойде тичешком и се извини. И все пак – от три коли насред планината да запушиш колегата си, се изисква талант. Потеглихме към връх Шейновец. Аз бях малко притеснена, че не сме подготвени за планина и може да ни е студено. По пътя спряхме, за да търсим друга тракийска гробница. На мен не ми се ходеше и останах при колата. Планината беше осеяна с красиви пролетни цветя и аз направих снимки докато чаках Митко и Божидар да се върнат. Оказа се, че не са стигнали до гробницата, защото не било ясно колко далеч е.

2. На път за Турция, защо да не минем през Връх Шейновец?
Докато се качвахме с колата към връх Шейновец се чудех как едно време са правили пътища до такива места – високо в планината, само защото там е започнала Балканската война. Мисля, че сега никой няма да даде пари за такъв път, колкото и важно за историята да е това място. С колата стигнахме почти до паметника, мъжа ми паркира и слязохме. Въздухът беше чист и свеж, а гледката неповторима. След нас се появи един възрастен турист, който явно се качваше пеша и беше на ръба на силите си. Типичен турист – с щеки, раница, хубави обувки. Поздравихме го, но не го заговорихме, защото определено не му беше до приказки. Разгледахме паметника, полюбувахме се на красивите пролетни цветя нацъфтели наоколо. От връх Шейновец се виждат и Турция и Гърция – вълнуващо е и не съжалявам, че се качихме до върха. За щастие не беше студено и не духаше силен вятър, така че тревогата ми се оказа безполезна. През цялото време се опитвах да накарам детето да запомни коя година е започнала Балканската война, за да може по история да му е по-лесно, но не постигнах целта си. Минахме покрай възрастния турист, който вече си беше отпочинал и ни се усмихна, качихме се на колата и потеглихме надолу към крепостта.

IMG_2077

Панорама от в. Шейонвец

Още снимки от Шейновец

3. Средновековна византийска крепост край село Мезек

Крепостта Мезек е от края на ХІ в. и е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Целта на крепостта е била да се охраняват територии между реките Марица и Арда.

Когато стигнахме крепостта ми направи впечатление, колко добре е реставрирана. Не беше само купчина останки, а изглеждаше истинска крепост. Времето вече започваше да става горещо, а слънцето започна да напича. Крепостта е много интересна. Бяха поставили едно огромно българско знаме, което се вееше красиво.

IMG_2085

Разгледахме крепостта, качихме в кулите по тесни вити стълби и си представяхме как нашите прадеди са се защитавали. Едната кула беше в процес на реставрация и ние похвалихме зидарите какви майстори са.

Имаше и много групи, основно български.

Докато чаках Митко и Дари да снимат, една двойка прегрели възрастни хора се караха, понеже бабата искаше да разглежда всеки камък и да снима, а дядото пуфтеше и каза, че не бил гущер да ходи по това слънце и искал да си ходи.

4. Последна спирка – Любимец

Късния следобед пристигнахме в Любимец. Намерихме хотела и се настанихме. Не можахме да паркираме на паркинга до хотела, защото имаше предизборно събитие на партия ГЕРБ. Хотелът беше приличен и за една вечер беше идеален. Излязохме да се разходим из Любимец. Влязохме в един магазин за хранителни стоки, в който току ще бяха докарали пресни торти. Това беше събитието на вечерта, защото деца и жени обсъждаха какво да си изберат. Аз се въздържах, понеже не е диетично, но нямах нищо против да хапна една торта. В магазина имаше всичко. Мъжа ми си намери доматен сок в стъклени бутилки – същия имаше, когато бяхме деца. Аз мернах едни локумени вафли, които също не са диетични, но вече се бях отказала от диетата. Решихме, че ще пазаруваме на връщане, но все пак мъжа ми купи едни семки. Разходихме се в хубав парк – чист и поддържан. Толкова ни се видя чисто, че люспите от семките събирахме в ръка. На една детска площадка играеха деца. Имаше както циганчета, така и и българчета и всичките си играеха заедно.

На пътя край парка видях един беден циганин с едно магаре, който определено живееше в каруцата. Снимах го, но за съжаление беше в гръб. Беше наистина много интересен и ако бях от National Geographic, щях да направя филм за него. Освен това на спирката до него гордо висеше плакат на БСП.

Къща на колела

Минахме край площада, където една група деца си играеха. Малките се пръскаха с вода от чешмата, а батковците се караха, че тази вода общината я плаща. Учудих се, че тези деца ги е грижа, кой плаща водата. Говореха на диалект и чухме изрази от рода ‘Ей, Кире, я не лапай чушмъта, ма, че кой знае кои цръньовци са я лапали преди тебе!’_DSC0625

Минахме покрай една къща, от която изваждаха някакъв разсад и го товареха в един камион. После разбрахме, че разсада били дини. По пътя видяхме стар военен камион, който впечатли Митко с големите си гуми.

Минахме покрай църквата и стигнахме до една огромна, изоставена обществена сграда. Впечатлихме се от размерите й. Един човек ни каза, че това било проект на общината, но парите свършили, станали промени и не я завършили. Тъжна гледка! Минахме по една пряка пътека и пак се озовахме до хотела. Намерихме магазинчето и си купихме локумени вафли и сок от домати. Останахме на една пейка да си отпочинем и да пийнем сок.

IMG_2115

Наближи време за вечеря. Отидохме да проучим ресторанта към хотела, но се отказахме да вечеряме там. Започна да се мръква и се отправихме към една пицария на площада. Голямо беше учудването ни колко много младежи бяха излезли навън. До скоро ни се струваше, че града е празен! В пицарията дори нямаше места навън и се настанихме вътре. Определено не бяхме подходящо облечени – хората край нас изглеждаха официални. Когато дойде сервитьора мъжа ми аз се спогледахме с усмивка. Сервитьорът беше истински, ама съвсем истински гей! Не ми се случва често да попадам на тиква и ми беше много интересно. Докато вечеряхме гледахме младежите на съседната маса и им се радвахме. Пиците бяха много вкусни. Мъжа ми остана да оправи сметката, а Митко и аз тръгнахме към хотела. Мъжа ми се запознал със сервитьора! Умрях от смях като разбрах.

Вече беше станало достатъчно късно и си легнахме. На другия ден щяхме да ставаме много рано. Възглавниците бяха ужасно неудобни, а хладилника бучеше. Не спахме много добре.

Следва продължение … 


Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Любимец, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 3.0/5 (2 votes cast)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.