Продължение от Егейска Турция – ден втори – Троя, Асос, Айвалък
Събуждаме се рано сутринта в курортния морски град Айвалък, отпочинали и готови за път. Нямаме багаж, който да събираме и направо се отправяме към закуската. Хазяите са станали много преди нас и ухае на кафе. Чака ни голяма маса, отрупана с традиционни турски деликатеси. Това е една от най-хубавите закуски, които са ни предлагали. Различни домашно приготвени сладка (имаше и от диня), плодове, маслини, пресен хляб… искаме да опитаме от всичко. Странно е наличието на люти чушки за закуска – може би е чудесен начин за събуждане. Нашата маса е на сянка в градината, тихо е и никак не ни се тръгва – иска ни се да останем за по-дълго. Закусваме спокойно, без да бързаме. На съседната маса, друго семейство от България обсъжда какво ще разглеждат по-нататък. Маршрутът им е подобен на нашия – явно е добър избор.
Предстои ни дълъг път, затова трябва да приключваме със закуската, да товарим колата и да тръгваме. Време е да се сбогуваме със хазяите – мъж и жена на средна възраст, симпатични, усмихнати, но за съжаление не знаят чужд език. Опитваме се да общуваме на турски, като изреждаме всички думи, които знаем, за да кажем довиждане. Разбираме, че просто трябва да кажем „гюле, гюле“. Лесно! Потегляме. Хазяите ни изпращат с усмивка и ни махат, сякаш са нашите баба и дядо.
Закуска в Uzun Apart Hotel – Айвалък
Айвалък остава далеч зад нас, настроението е прекрасно, в колата звучи хубава музика. Следващата ни цел е древногръцкият град Пергамон (Pergam) и малкия град Бергама (Bergama). Пристигаме към 11 ч. В подножието на хълма виждаме големия, модерен лифт, който води до античния град. Автобусите вече са паркирали и групи от туристи се качват на лифта. Подминаваме автобусите и лифта и продължаваме с колата по стръмен път с остри завои. От колата виждаме морето и тучни ливади. Един коси, друг почиства, трети полива – кипи сериозен труд, за да изглежда всичко толкова свежо и зелено. Красиво е!
Пристигаме на паркинга, няма сянка и оставяме колата на слънце. Вече си представяме колко градуса ще е в колата, когато се върнем. Както на всички исторически места, първо ни посрещат сергиите със сувенири, но отлагаме разглеждането за по-късно. Слънцето става все по-силно и трябва да побързаме. Предприемчиви търговци продават чадъри за слънце. Това се оказа много добро решение за оцеляване на такива места!
За всяко място, което разглеждаме, имаме подготвена информация, записана на електронна книга. Спираме се на сянка, Божидар да ни прочете какво ще гледаме. 
Ако имате възможност, ви препоръчвам да разгледате Пергамон. Изключително запазен древен град, с интересна история. Разбира се първото, за което сещаме, когато чуем Пергамон е „пергамент“. Да, тук е изобретен пергаментът, който замества папирусът.
Разходката ни трае около два часа, като не сме бързали и правихме снимки. Колкото е интересно, толкова е и горещо. Не забравяйте да се заредите с вода, защото няма къде да си купите. Добре е да имате и крем против слънчево изгаряне, защото голяма част от туристите бяха доста поизгорели в края на посещението си. Единственото хладно място са подземията, където можете да се скриете за известно време. Има една чешма, където можете да се разхладите, но не забравяйте, че в Турция водата не е питейна.
Макар че сме подготвени теоретически с това какво ще гледаме, екскурзоводите разказват много интересни истории. Покрай нас непрекъснато минават групи и ние и чуваме разказите на водачите, украсени от собственото им виждане. Първо влизаме в подземията. Там са държали гладиаторите, които и са чакали своя ред. Най-много ни впечатлява зоо парка, където са отглеждали лъвове и други животни за гладиаторските боеве. Тук е доста хладно – все пак, гладиаторите и животните е трябвало да оцелеят преди да изгубят живота си на арената.
Излизаме от подземията и тръгваме към втората по величина библиотека в античният свят и храма на Траян. 
Белият мрамор, огромните колони, красивите орнаменти, всичко това ни напомня за истинското величие на това място. Прекрасно за фотография, което го бяха забелязали дори и непрофесионалистите.
Когато се погледне от високо се вижда, че храмът е построен на изкуствено терасирана земя.
Храмът на Траян
Обикаляме библиотеката и храма на Траян от всичките им страни, като всеки един от нас, прави снимки от различни гледни точки. Моето мнение е, че човек трябва да си пести силите и времето, но мъжете държат да снимат всичко.
След храма на Траян и библиотеката, се озоваваме в горната част на амфитеатъра. Ле, ле… колко е стръмен. Няколко души, седнали на каменните пейки се възползват от сянката от кулата над театъра и нямат намерение да слизат. И мен няма сила, която да ме накара да сляза до долу. Божидар и малкият Митко, който не се отделя от баща си, не се отказват и тръгват надолу. Сядам до ‘разумните’ хора на сянка да погледам огромния амфитеатър и да си представя как са са чувствали гърците. Гледката е впечатляваща! Подобно не амфитеатъра в Асос, ако не ви е интересен театъра, бихте могли да наблюдавате пейзажа.
Амфитеатърът в Пергам
Докато се любувам на амфитеатъра, моите хора вече са долу, където е била агората и храмът на Дионисии. Пробвахме акустиката – беше перфектна, въпреки голямото разстояние. Разбрахме се да се чакаме на изхода.
Агората и храмът на Дионисии. Поради мащабите снимката е под ъгъл
Изморена и доста прегряла, се отправям към изхода. След като излязох, започнах да разглеждам какво се продава на сергиите. Изгубила желание да ходя или да гледам каквото и да било заставам като „Паметник на изморения турист“ на една сянка. Мъжът от охраната дори ми отстъпи стола си и аз сядам и търпеливо зачаках Митко и Дари. Чакам, чакам… моите хора никакви ги няма. Става ми неудобно, че бях заела стола на човека за толкова дълго време и ставам. След като пет пъти разглеждам сергиите, продавачите решават, че непременно трябва да ми продадат нещо, а аз започвам да се притеснявам къде се изгубиха мъжете. Роумингът в Турция ни е много скъп, за да им звънна.
Най-сетне моите фотографи се появиха и разбрах защо се бяха забавили. Били минали по друга пътека и са видели къде е пергамският олтар, който сега се намира в Берлинския музей. Май бях пропуснала нещо много важно и интересно. Как така са разрешили да се премести олтара? Историята е че, немският инженер Карл Хуман (Carl Humann), работил по проектирането на пътищата в Османската империя, пръв е оценил значението на Пергам и е намерил финансиране от Берлин да започне проучване. Находките, които по споразумение на Османската империя били собственост на Германия, отпътували с кораби за Берлин. Няма граници на човешкият труд, а мен ме домързя да сляза по едни стъпала в жегата!
Тук е бил пергамсия олтар, сега в Берлин
Това е Прегам – история, блестящ бял мрамор, място за снимки и парещо слънце.
Следва продължение…
Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Айвалък, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.