Продължение от Егейска Турция – ден трети – Пергамон
Червената базилика
След като разгледахме Пергамон се отправяме към паркинга. Температурата в колата е като в сауна и ни се налага да отворим прозорците, за да се охлади преди да тръгнем. Няма да пътуваме много, ще слезем до центъра на град Бергама, за да разгледаме Червената базилика св.Йоан (Kızıl Avlu, Къзъл Авлу). Спускаме се по пътя и слизаме в очарователното градче. Паркираме до един селски пазар, където се продават разсади, живи кокошки, пиленца и какво ли още не за местното стопанство. Туристите снимат и ахкат по малките жълти пиленца. Продавачите са осигурили вода и сянка за своите животинки, за себе си и семействата си.
Бергама
Отправяме се да разгледаме Червената базилика – най-високият римски храм в Анадола, включен в списъка на Юнеско за световно наследство. За съжаление Червената базилика е затворена, поради реставрация и можем да я разгледаме само през оградата. Много е интересна, дори и отвън! Божидар и Митко все пак решават да направят снимки на деветнадесет метровата постройка, като я обиколят, а аз се насочвам към самия град Бергама.
Червената базилика, Бергама, Турция
Бергама (Bergama)
Самият град Бергама привлича туристите с автентичнитя си вид. На много места се продават красиви, пъстри качествени килими.
Бергама
Малки магазинчета за локум, баклава и халва, дюкянчета, чай и … никой не бърза. Страхотно е! Носят се аромати на различни подправки. Далеч от големия град, тук можеш да видиш обикновените хора. Решавам да купя два топли хляба – не можах да подмина, при този аромат. Всеки един от хлябовете беше в отделна безплатна найлонова торба, неприсъщо за Европа. Купих и малко халва, която се продаваше на килограм в едно магазинче, където продаваха само това (поне десет минути избирах). Отправям се към мястото за среща. Иска ми се да се разходя още в Бергама и да разгледам подробно всички магазинчета, но трябва да тръгвам. Стигам до паркинга и след малко се появяват и фотографите. В нашата компания се стремим да не закъсняваме. Оставих торбите с хляб в багажника, мислейки си, че няма да представлява интерес за мъжете. Напротив! След малко хлябът го нямаше.
Става все по-горещо. Следващата ни цел е храмът на изцелението Асклепион (Asclepion), недалеч от Бергама.
Асклепион
Влизаме в един един от най-известните оздравителни центрове в древността. Наименованието идва от името на Бога-Лечител Асклепий (Ескулап в римската митология). Интересно ни е да видим как са се лекували хората без да имат съвременните лекарства, техника и знания. А дали не са знаели повече от нас за силата на природните лекарства и значението на психологичното лечение? Асклепион е бил уникално средище за развитие на медицината и заслужава да се посети. Тази историческа забележителност е единствена по рода си и не може да се сравнява с античните градове.
Започваме нашата разходка по Свещения път, наречен виа Текта. В миналото комплекса и акропола са били свързани – разстоянието между тях е 807 метра. Началната точка на Свещения път е „Разрушената порта“, където пациентите били посрещани от жреците. Разглеждаме огромните бели колони, настилката останала от векове и си представяме как хората са минавали от тук.
Асклепион
Знаем, че тук се намира олтар, където е ‘оригиналът’ на съвременния знак на медицината и нямаме търпение да го видим.
Символът на здравето в медицината, виждаме на мраморна колона в древния лечебен център
Продължаваме към библиотеката, амфитеатъра, храма на Асклепион и други важни културни и обществени места. Впечатлява ни амфитеатърът със своите размери. Това е доказателство за броя хора, които са се лекували и работили на това място.
В близост до амфитеатъра е Свещения извор с лековита вода и се възползваме, за да се охладим. Това е един от малкото извори в Турция, където водата е питейна. В същност видяхме само още едно място с такава вода – в къщата на дева Мария.
Асклепион
Продължаваме и стигаме до прохладен тунел, по който минавали болните, за да стигнат до специалните помещения за сън. Минавайки по този тунел, забравяме горещината навън и се чувстваме много по-добре.
Асклепион, подземията
Тунелът води до кръгла лечебна сграда, висока около 20 метра. Поглеждаме в пътеводителя и разбираме, че тук хората са били лекувани по различен начин, в зависимост от заболяването им. Разглеждаме стаите за тълкуване на сънища, помещенията със специални вани, местата за почивка, масажи и релакс. Оценяваме високо начините на лечение на древните римляни. Като се има в пред вид, стреса, при който живеем, такава лечебница би била подходяща и за съвременните хора.
Асклепион, вана за лечение с минерална вода
Нашата разходка е към своя край. На излизане, казвам на персонала ‘Добро утро’, вместо ‘Довиждане’. След като ме поглеждат учудено, любезно ме поправят, е вътрешно прихват да се смеят. Ами, жега, чужд език – стават грешки. Добре че ме поправиха! Щях да казвам ‘добро утро’ да края на екскурзията и да го запомня грешно.
Часът е 17, изморени сме и е време да се отправим към заслужената почивка в Кушадасъ. Имаме резервация в хотел Sunday Beach. Ще ни чака и вечеря.
Към 19ч. пристигаме в Кушадaсъ. През лятото тук има много курортисти, но през пролетта е все още спокойно и тихо. Виждаме, че не всички хотели са отворени и готови да посрещнат своите гости. Залез, море, ден изпълнен с впечатления. Мечтаем си да седнем край брега и да се насладим на почивката.
За хотел Sunday Beach, вечерята и нашето пребиваване в Кушадасъ ще отделя специално място в следващият пост.
Кушадъсъ
Следва продължение…
Ако желаете да намерите подходящ хотел на изгодна цена в Кушадасъ, препоръчваме ви да използвате утвърдената резервационна система booking.com. За ваше удобство ви предоставяме формата за търсене.