Предислов. Дните преди пътуването
Както е казано „в началото бе словото”, но аз ще го перефразирам на „в началото бе интернета”.
Дубровник
Годината е 2009. Седя си един мрачен мартенски ден в офиса. Един от онези дни, в които от три дни вече не ми се работи (просто защото е сряда) и разцъквам разни сайтове с тайната надежда да намеря нещо интересно (и/или много важно) ;-), за да убия времето и да оправдая бездействието си. Кликайки хаотично по различни страници, не уцелвам линка, който искам и попадам на реклама на туристическа агенция за екскурзия до Дубровник (01.05 – 06.05). Идеята за екскурзия веднага ми се стори примамлива, а и съвпадаше точно с периода, за който нямахме никаква идея къде да ходим. Дестинациите описани в рекламата изглеждат интересни и привлекателни. Набързо разсънен и изваден от налегналата ме апатия, споделям със съпругата ми линка и породилата се спонтанно еретична идея. Предложението бива прието с въодушевление, но естествено, честа за подготовката и планирането на екскурзията се пада на мен. Това слага и края на ползотворният работен ден. Цялото ми внимание и енергия се пренасочват към предстоящото пътешествие. Започва се събиране на информация, безкрайни часове ровене в Интернет, във форуми и пътеписи, разглеждане на стотици снимки и карти на описаните места, планиране на маршрути и техни варианти.
С напредването на подготовката се породи и необходимостта от сдобиване с навигационна система (не че и без нея не се ориентирам перфектно и не бяхме пропътували хиляди километри само с карта в ръка) 
. До сега се бяхме въздържали от подобна покупка, но сега имах „основателна” причина да направя този НЕИЗБЕЖЕН семеен разход. Тук започна и моята малка драма… 
Избор на навигационна система
Prestigio GeoVision 45
Не знаех почти нищо за навигационните системи, освен…, че са навигационни системи. :roll: За добро или лошо съм зодия „дева” и при нас девите вземането на решения е свързано с мнооооооого задълбочени проучвания. В продължение на няколко седмици изчетох всичко написано и ненаписано, публикувано и апокрифно по въпроса за GPS навигациите. Запознах се с много термини и факти, за които преди това не знаех и не бях имал желание да знам като например: “видовете чипсетове”, “видове антени”, „чувствитвлности в децибели“, „прецизност на позициониране и фактори влияещи върху нея“, „софтуери за обработка на постъпилата от сателитите информация“, производители на навигационни системи, видовете навигационен софтуер и наличните „рутиращи“ и „топографски“ карти (каквото и да означаваше това). С две думи такова проучване не бях правил от дните на писането на дипломната си работа. 
В процеса на проучването не пропуснах да подлудя и всички заобикалящи ме познати и приятели. След този сизифов труд съобразявайки се и с финансовия ресурс отпуснат за целта (на принципа – цената няма значение стига да е евтино ;-)) се сприрам на 2 системи: Garmin nuvi 255W и Pestigio GeoVision 450.
Стъпвайки здраво върху така събрания огромен теоритичен и фактологичен материал, като последен аргумент използвам и най-древното средство за вземане на решение – монета: ези GARMIN, тура Prestigio. Падна се…, всъщност нямаше никакво значение каво се падна, взех това, което си бях намислил още в в самото начало – Prestigio GeoVision 450 с навигационен софтуер iGO 8 Мy way.
И така, вече бях горд собственик на „авто навигация“, но наличните по подразбиране карти, не покриваха добре маршрута, който си бях намислил. Следваше втора и не по-лесна част от упражнението – хакване или както по-културно му казват „отключване“ на навигатора. Това упражнение ми отне, почти една седмица безсънни нощи, с последващата ниска производителност на работното място. Крайният резултат беше задоволителен: навигационна ситема iGo с качени повече актуални карти, както и допълнително качен навигационен софтуер на GARMIN с неговия комплект алтернативни карти. Вече разполагах с характерното за зодията ми двойно подсигуряване – колан и тиранти.
Пишейки тези редове (от дистанцията на времето и пропътуваните под негово ръководство 1801 км.), не съжалявам нито за миг за решението си и за безсънните нощи прекарани в издирване, тестване качване и сваляне на карти, POI, камери за скоростта и други благини.
Съставяне на маршрут
Първоначалната идея за маршрута беше проста София – Дубровник – София, но както споменах зодия дева* не може да направи нещо „просто”. Не може просто да се качи в колата, да метне няколко карти и да потегли на път.
* Споменавам толкова често зодията си, защото това до голяма степен обяснява или поне така се надявам много от странностите ми, като например вманячаването в приготовлвнията и сигурността на пътуването. Като допълнение щях да пътувам и със 7 годишния ни син, а не само двамата със съпругата ми.
След като решение „ще се пътува до Дубровник“ вече окончателно е взето се започна голямото четене и разпитване по форуми, сайтове, книги, познати и непознати. В процеса на проучванията, постепенно маршрута изкристализира и разширява, като се добавят нови места и предизвикателства.
Албания
Първо, ще се минава през Албания – тера инкогнита за повечето от нас.
Второ, има начин да се избегне голяма част от най-зловещите завои по маршрута – река Лим и участъка Шкодер – Подгорица – Будва, което е добра новина тъй като на синът ми му става мнооого лошо по завоите.
Изминал е почти месец от възникването на идеята и маршрута и графика за пътуването е окончателно уточнен:
01.05 – София – Струга – Елбасан – Дурес – тръгване – 5:00 часа
02.05 – Дурес – Шкодер – Будва – Котор – Дубровник
03.05 – Дубровник
04.05 – о.Локрум
05.05 – Дубровник – Мостар – Сараево – Мокра Гора
06.05 – Мокра Гора – Куршумлия (Дяволския град) – Ниш – София
България -> Македония -> Албания -> Черна гора -> Хърватска -> Босна и Херцеговина -> Хърватска -> Босна и Херцеговина -> Сърбия -> България
Започва се търсене и резервиране на хотели и квартири (тук съпругата ми се включва активно):
Принципът е същия, както за избор на навигационната система – цената няма значение … ;-). Бюджетът е до 50 EURO за нощувка (по възможност със закуска) плюс място за паркиране в близост до забележителностите, които искаме да разгледаме. Задачата не е лесна и е подходяща, единствено за жена ходеща на работа (иначе от къде толкова свободно време). 
Ако ще ходите на опера, прочетете либретото, ако ще пътувате подгответе си Travel Guide
За да не се чувства изолирана от приготовлението на екскурзията възлагам на съпругата ми (зодия близнаци – всичко се върши по два пъти и пак никаква полза) да обработи и систематизира събраните от мен материали, като потърси още МАЛКО подробности. за интересните места по маршрута и да напише един импровизиран Travel Guide. Идеята беше да разполагаме по всяко време със систематизирана, удобна и лесна за ползване информация за пътуването. Резултатът от така поставената на пръв поглед лесна задача бе: Дипломна работа в обем от около 50 машинописни страници, разпечатана във формат А4 и подвързана в папка. 
Вече разполагахме с пълна информация за площа, броя на населението, етническата му принадлежност, добива на жито за година за съответната страна, … и прочие и прочие. 
До тук всичко хубаво, но… с малки забележки. Например описанието на рибния ресторант в Албания, в който искахме да вечеряме беше: „намира се на не повече от 5 мин от плажа”. Кой плаж, в каква посока, как се казва заведението си останаха и до ден днешен загадка за мен. 
Друг дребен проблем беше и една черно бяла карта на Дубровник, на която с цветове бяха означени отделните части на обиколката – изключително прегледно и лесно за ориентация, само да беше оцветена и легендата за да може човек да разбере какво гледа…
Но човек се учи от грешките си и следващите издания за следващите екскурзии са значително подобрени (дори вече са в електронен формат и са качени на 6“ четец за електронни книги, лек и удобен за носене по време на пътуване).
Колата и нейната подготовка.
Като всяка уважаваща себе си дева, решавам, че преди пътуването трябва да вкарам семейният автомобил в бокса за цялостен преглед. Желанието ми бе просто да се смени масло, филтри, свещи и да се провери окачването. Груба грешка особено в условията на финансова криза.
Закарвам колата в препоръчан сервиз. Като я вдигнаха на вилиците се започна едно тюхкане и цъкане, имах чувството, че съм попаднал в часовникарски магазин. Резултата: смяна на предни спирачни дискове заедно с накладки (по моето скромно мнение имаше още доста живот и в двете, но пътуваш с дете в чужбина, а това все пак са спирачки). Покрай тях се оказа, че трябва да сменя и задните накладки сменени преди 10 000 км., тъй като се били опекли. Следващата „препоръка“ беше, да се сменят и опорите на макферсоните (също сменяни преди 10 – 15 000 км) били слегнали или просто сложените не били качествени. При опита за сваляне на макферсоните се скъсват стеблата горе и се налага да се сменят и иначе здравите макферсони. Докато се въртяхме и цъкахме под колата забелязваме, че и генерацията е започнала да се обажда – 2 дупчици на тръбата към третото гърне и обшивката на второто. Беше сменено и то, както и прилежащата му тръба. Та като цяло се наложи да се разделя с около 1200 лв. от което повярвайте ми сърцето ме заболя. Преглъщам веднъж дваж и плащам, поне ще съм спокоен, че колата е прегледана внимателно и всичко зависещо от мен за безаварийността и безопасността на нашето пътуване е направено.
Провизии за из път.
След кратко съвещание, решаваме да се запасим с храна за 4 яденета, ако окъснеем някъде по пътя или сме уморени и ни мързи да търсим заведение. Речено сторено. Отиваме до МЕТРО и купуваме 12 консерви за из път плюс комплект за дегустация. Същата вечер съм избран с единодушие за опитно зайче. Ще дегустирам и на другия ден ще се чака резултата: жив ли съм и ако да в каква кондиция се намирам. След доста уговорки успявам все пак да убедя 7 годишния ми син и съпругата ми да се престрашат и да пробват по една лъжица от боба с наденица. Следва характерна гримаса и те заявяват „става за ядене”, ако не разполагаме с нищо друго. Споменавам го това, защото има пряка връзка със събитията през следващите дни. На другият ден резултатът е положителен – жив съм (щом пиша тези редове), а и се чувствам в добра кондиция без стомашно чревни проблеми.
Лекарства и застраховки
Проверяваме дали лекарствата в походната аптечка (достатъчни за едно далечно плаване) са налични и са в срока си на годност. След като вече сме убедени, че можем да открием малка болница в Зимбабве, жена ми се дозапасява и накупува още сума ти лекарства от първа необходимост ;-). Оставам с впечатлението, че заминаваме за пустинята или на безлюден тропически остров. Явно сме застрашени от всички възможни болести на този свят и най-вече от свински грип, който върлува в момента по всички медии! Загрижена за нашето оцеляване, жена ми се запасява и с един тон мокри АНТИБАКТЕРИАЛНИ кърпички (нали има свински грип*).
* Тоя свински грип остави незабравими спомени в мен и сина ми. Човек не можеше да хапне и една солета без да му се даде мокра къпричка! До края на пътуването, аромата им се беше пропил дори в съзнанието ни. Ако днес ме питате какъв вкус или аромат има кухнята на пребродените през това пътуване страни, еднозначно ще ви отговоря – „на мокри антибактериални кърпички“
Като отговорник за нашето здраве, съпругата ми прави и здравни застраховки. За щастие не ни потрябваха, но са си необходимост.
Разговорник
Въпреки ползването на няколко езика сме леко притеснени, че отиваме в Албания, страната, в която всеки жител говори… само албански. В последствие се оказа, че дори не го извадихме от чантата, но предварително се позабавлявахме доста с разучаването му. Няколко примера: вода – *уй, наздраве – гъзуар, …
Валути
Правим приблизителен разчет, в коя страна колко пари ще ни трябват*.
Отивам в Чейнджа където служителите вече бяха луднали (имало е опашка последната седмица и всички валути бяха на свършване). За капак, аз им се явявам с един списък, от коя валута по колко искам. Жената на гишето (видимо страшно преуморена) заявява, че със списъци не може да работи и ме прехвърля на колегата си. Младежа ме поена и се започва процедура все едно обслужвам външният ни дълг. В крайна сметка резултатът е, че не можах да купя Куни за Хърватия, а част от банкноти за Босна и Херцеговина се оказаха невалидни (стара емисия, за щастие само на 10-тината банкноти от по 1 марка, които бях поискал за да разполагам с „дребни“).
*В последствие се оказа се, че навсякъде в тази част на света охотно приемат Евро и не е било нужно да се обменят предварително пари. Единствено е добре винаги да се има дребни банкноти в Евро и по съвсем малко в местна валута, най-вече за магистрални такси и рушвети (но за това по-късно).
Списък за багаж
Подготвяме списък с необходимия багаж за да не пропуснем нещо в предстартовата суматоха. Най-вече се забравят вещи, които не са от първа необходимост, като разклонител, удължител, зарядни за всевъзможни устройства и други подобни дребни нещица, които обаче могат да ти създадат доста неудобства в момента, който откриеш, че си ги забравил.
Проверка на мобилните оператори
Това беше наистина полезна справка, защото цената на разговорите извън ЕС при определени роуминг планове може да се окаже много висока. Полезно е да се провери и кой оператор трябва да се избере в съответната страна, като информацията да се включи в Travel Guide.
Цената на бензина
В процеса на цялостно проучване и уточняване на маршрута попадам на сайт с актуална информация за цените на горивата в различните страни, през които ще минем. От него установявам, че бензина към момента на пътуването е най-евтин в Босна и Херцеговина (по-евтин и от България). По разчети за цялото пътуване предстоеше само едно зареждане, а при резервоар от 90 л., повярвайте ми – има значение къде ще изгоните въздуха от него. За щастие Босна и Херцеговина идеално съвпадаше с изминатите километри и нуждата от зареждане.
Други дребни приготовления
Много пъти по време на по-дълги пътувания ми се е случвало (предполагам че и на всеки запален пътешественик) да ми свърши батерията, на някоя от всевъзможните техники, които нося (дигитални фотоапарати, видеокамери, навигационни системи, мобилни телефони …). Носенето на зарядни устройства с накрайник за запалка за всяко едно от тях е доста душегубно и финансовоемко начинание. Поради тази причина си закупих „инвертор” (устройство което го включвате в запалката на автомобила, а от другата му страна получавате 220V). С това големия проблем със зарядните по време на пътуването беше решен. Вече можех в колата да си ползвам стандартните зарядни, които така или иначе носех.
И така, приготовленията се приключени, настроението е приповдигнато и обратното броене стартирано.