Хубав есенен неделен ден. След две седмици застояване в София, вече ме е стегнала шапката и ми се ходи някъде. Вадя записките си и започвам да прелиствам раздела с еднодневни екскурзии. Стигам до страница озаглавена „Боянски водопад”. Идеята ми се понравя, разходка в есенна Витоша.
Маршрута за днес ще е Боянско езеро -> Боянски водопад -> Боянската черква
Не губя много време, сръчквам семейството (не че има особена нужда да ги подканям, когато става въпрос за екскурзии). След половин час сме готови и поемаме към Бояна. Оставяме колата в края на квартала и поемаме пеша нагоре по пътеката. Както се досещате, указателни табели и маркировка липсват :-(, но имаме карта и пътеводна светлина.
Разходката се очертава да бъде приятна, времето е прохладно, пътеката полегата,
настроението отлично.
Не след дълго сина ми като истински турист (или момченце ;-)) се въоръжава със здрава пръчка. Нещо много необходимо в планината 
.
Продължаваме изкачването сред зеленина и светлина
Не след дълго се натъкваме на любител на offroad-a или на вандалското изсичане на горите :-(.
Колегата се беше „малко” поокопал и май без намесата на трактор нямаше да мине.
Измърморваме няколко благи думи по адрес на дърводобива и продължаваме напред. След около 1 час изкачване достигаме до Боянското езеро.
Време е за първа почивка (до тук малкият турист се справя отлично и е страшно ентусиазиран)
Правя няколко снимки
И отново поемаме нагоре към водопада. Минаваме покрай изоставена пресъхнала чешма, от която навремето е течала чиста студена планинска вода.
Пътеката продължава да се изкачва плавно нагоре, което е добре дошло за нас и малкия турист.
Излизаме на малка открита площадка от която се разкрива чудна гледка към Копитото
… и към София, забулена както обикновено в смог (добре че не сме там).
След още около час ходене усилията ни са възнаградени, пред нас се появява Боянския водопад.
По всичко личи че отстъпва на Ниагарския и други известни водопади, но пък си е наш 
Синът ми вече е уморен и не е в настроение за снимки.
Но за сметка на това водопадът не отказва да ми позира
Докато обикалям наоколо, за да си търся гледни точки попадам на това дърво
нагледно доказателство колко много мъка има по тази земя. Ако можеше да говори какво ли би разказало, че е преживяло за да добие тази форма ???
Следват още няколко кадъра от водопада
Време е да поемаме по пътеката надолу вече успоредно на реката
Съпругата ми е щастлива, че вече няма да се изкачваме, а ще слизаме
А синът ми е вързан за да се учи как се ходи в група в планината, а и да не го търсим направо в Бояна, ако се спъне надолу по пътеката 
Попадаме на още дървета преживяли капризите на времето и природните стихии.
Такааа, нещата загрубяват. Пътеката става все по-стръмна и камениста. Добре че не трябваше да се катерим от тази страна.
След около два часа и половина трамбоване надолу с доста подбити ходила стигаме до Боянската черква.
Тук трябва да вземем поредните печати под номер 70 в книжката „100 НТО”. Изненадани сме неприятно от цената за вход – 10 лева на човек при това без екскурзовод. Не че в Европа не плащаме такива входове за разглеждане на туристически атракции, но … все пак сме си в България. Преглъщаме с мъка 20 лв. и влизаме в черквата. Тук изненадата ни е още по неприятна – в момента тече реставрация (както между впрочем е през последните поне 20 години). Цялата черква е в скеле през коеото трудно се виждат стенописите, но ни уверяват, че при следващото ни посещение всичко ще е ОК (едва ли ще има такова).
Излизаме навън и правим една опознавателна обиколка (все пак срещу 20 лв. като не можахме да я разгледаме от вътре поне да я видим отвън ;-))
Тук попадаме на архитектурно-конструкторско-реставраторския гении
Разходка из парка около черквата.
Последни снимки пред наистина впечатляващия ствол на вековен бор (или нещо подобно иглолистно, нека специалистите да се произнесат)
Денят е към края си. Всички сме уморени,
но доволни от чудесно прекарания ден в планината. След малко ще сме в къщи под топлия душ и пред студената бира, заредени с положителни емоции за предстоящата седмица и правещи планове за следващата екскурзия.